„Сидхарта“ на Херман Хесе е една от книгите, които любителите на философията смятат за кажи-речи свещени. И може би именно с това повестта някак придърпва безпристрастния читател – не само с екзотичното заглавие, но и с вече изградения ореол върху книгата.
А книгата си заслужава – „Сидхарта“ те кара да се замисляш почти през ред. Разказвайки за живота на младия-стар брамин-самана-търговец-лодкар, човек разбираемо търси грешките в пътя, който е изминал досега на земята, и сякаш неизменно започва да е съпричастен на героя в търсенията му. Прави впечатление и лекотата, с която Хесе „сипе“ мъдрост през устата на всички свои герои, което още повече засилва мистицизма на разказа.
„Сидхарта“ е книга за тайните и за чудесата. За приятелството и омразата, за бащинството и безсилието. Самият Сидхарта ни показва, че не трябва да се прекланяме пред никого, ако търсим помирението със себе си и се целим в истинското съвършенство. А Хесе ни дава мъдрост. Много мъдрост.
