Хотел Ирис
Зачетох се случайно в „Hotel Iris“ („Хотел Ирис“) по пътя между Бургас и София. Познавам стила на Йоко Огава от книгата й „The Housekeeper and the Professor“ („Прислужницата и професорът“) и не бях изненадана, че за един час стигнах до края на този камерен по сюжет, но наситен с психологическо напрежение роман.
В „Хотел Ирис“ отново имаме необичайна връзка между двама души. След инцидент между проститутка и възрастен мъж, клиент на хотела, Мари е заинтригувана от него и го проследява. Тайнственият непознат се оказва преводач, който живее сам на близкия остров. Носят се слухове, че преди години е убил жена си. Тези подозрения само засилват интереса й, който не остава незабелязан. Мъжът плахо търси близост с нея чрез почтителни писма и тайни срещи.
Когато я завежда за първи път в дома си обаче, тази неувереност се трансформира в сексуална агресивност, дори бруталност. Леко се стъписах от този обрат. Очаквах Мари да се възмути и противопостави, но тя изживяваше нестандартния секс като своеобразно приключение и още по-лошо, внимание към нея самата, което я караше да се чувства желана и значима.
Потисната от властната си майка – собственичката на хотела – и еднообразното ежедневие, от което няма измъкване, тя се пристрастява все повече към ролята на жертва. Майсторството на авторката проличава в умелото маскиране на моралната оценка за случващото се, което ни дава да разберем, че за Мари силните емоции, надхвърлящи границите на обичайното сексуално преживяване, са по-ценни от всичко.
Читателят се чувства предизвикан до краен предел от нейното активно съгласие за откровено насилие. В същото време умело е избегната всякаква вулгарност. Това е много типично за японската литература, доколкото мога да преценя от романите, които съм прочела, силно изострена еротика, изчистена от всякакво чувство за вина; сексуални фантазии, граничещи с извратеността, но поднесени със завидно изящество и задълбоченост. Целта е разнищването на психологическата мотивация, изследването на фините и сложни връзки между жертвата и насилника, а не непосредственото морално осъждане.
В „Хотел Ирис“ историята завършва привидно благополучно за момичето, което накрая бива отделено от своя любовник чрез намесата на силите на реда, но остава горчивият привкус на нейната тъга и чувството й за безвъзвратна загуба.
Прочетете и ревюто за „Прислужницата и професорът“ от същата авторка в Аз чета.
