В „Хотели: Първа стая“ (изд. „Colibri“), началото на трилогията на френската писателка Ема Марс, читателят прекрачва в примамливия свят на удоволствието, което трябва да бъде събудено. Където жената може да капитулира в името на насладата. Да спре да се контролира, защото има кой да се погрижи за… контрола. А най-строго пазената тайна е, че, когато е най-слаба, тя (elle) притежава най-голяма сила.
Младата Ел, за която могат да се използват много определения, но ако кажа, че е наивна, ще сгреша, попада в света на големите пари и расовите мъже. Оказва се, че външният облик може да е безупречен, но когато дрехите са на пода, много илюзии излитат през прозореца.
Ел има нелек живот, който сякаш за миг се преобръща и започва да й се реваншира, като я поставя в ръцете на двама мъже. И за да е по-забавно и по-френско, нека си представим, че двамата мъже са братя. Единият изглежда съвършен, а другият възмущава, нервира, дразни и влудява нашата героиня.
“…единият от двамата беше излишен, но не бих могла да кажа кой точно.”
Луи е по-големият брат, който е обвит в тайни и мистериозност. Леко накуцва и ходи с бастун. Заядлив и циничен е. (Лично аз си представих по-секси версията на д-р Хаус.)
Той е човекът азбука, върху когото се пише вечният диалог, загадка и забрана.
Появява се съвършено неканен в живота на Ел и специално за нея изгражда цял нов свят, който изпълва със символи и реално изживени удоволствия.
“Историята на местата, които посещавахме, бе свързана единствено със земната любов и разпътните нрави на нашите предци…”
Луи навсякъде оставя следи (не само метафорични), които да водят Ел към чистия стремеж за задоволеност. Покорява последователно всичките й сетива, за да разбуди една позадрямала сексуалност. Предлага й първични преживявания, които да я освободят от страха, табутата и преградите.
“Истинското удоволствие се нуждае от нещо нездраво, за да се прояви, но то винаги взема връх над смъртта.”
Ел води епична борба със себе си и прави опити да се подчини на страховете си и да потисне влечението. Но дали устоява на изкушението?
Какво се случва с по-малкия брат в този леко извратен триъгълник и кой всъщност дърпа конците? Не мога да дам отговорите, без да разваля удоволствието ви от четенето на книгата.
Нямам много опит с любовните романи, но ми се струва, че „Хотели: Първа стая“ не е типичен представител на жанра.
Книгата загатва един философско-исторически поглед към човешката сексуалност. Предлага ни обиколка на Париж „по жартиери“, която е умело вплетена в еротичната история на главната героиня.
Ема Марс разлиства пред читателя енциклопедия на разпуснатите нрави, която обяснява защо дълбоко вкоренените ни страхове винаги ще подхранват борбата между желанието и разума.
Романът притежава богата интертекстуалност, което ме изненада и още в началото ми подсказа, че зад маските се крият множество значения.
Френската писателка се е справила забележително добре с изграждането на образа на Луи, който е завършен и вълнуващ. Представен повече с действията си, той е необикновен, противоречив и тъкмо затова пленителен за женското въображение (в частност за моето женско въображение).
За жалост обаче останах разочарована от останалите персонажи в романа, които за мен останаха прозрачни. Не натежаха и не им повярвах дори за миг, както не повярвах и на сюжета. Действието ми изглеждаше изпуснато от контрол и самоцелно, а мисловните тиради на героинята – в голямата си част ненужни и нелепи.
