Искам да ви разкажа за една специална книжка – моята книга за Коледа, която чета всяка година и всяка година до последните страници сърцето ми се свива от мъка, радост и надежда.
Тази книга е „Хвърчащата класна стая” от Ерих Кестнер. Заедно с Валентина Маринова, прекрасната авторка на „Мария и децата на Ламски” водихме люти битки, тя да бъде книга на месеца за декември в литературния клуб „Аз чета”, но се разминахме на косъм. Литературният клуб се забавлява с „Емил от Льонеберия”, а аз ще ви разкажа за любимата си коледна книга тук.
Всички знаете сюжета на „Хвърчащата класна стая”, чието действие се развива в пансиона „Йохан Сигизмунд“ в Кирхберг. Това, което не знаете е, че „Хвърчащата класна стая” е вероятно най-философския от т.нар. романи за деца на Кестнер. Философски, но не депресивен и не назидателен. Отличителна черта на стила на Кестнер са именно хуморът му и неподражаемият начин, по който установява контакт с децата – нещо, което не на всеки „бележит писател” се отдава.
„Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“
. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина.”
Трудно е да се открои главен герой в романа – по-скоро главни герои са всички момчета в интерната, по-един или друг начин. Но най-близки до сърцето ни са „Джони Троц, авторът на коледната пиеска с вълнуващото заглавие „Хвърчащата класна стая“; Мартин Талер, обединил в личността си първенеца на класа и художника на декорите, и Матиас Зелбман, който винаги беше гладен, особено след обедите, и който искаше един ден да стане боксьор. Той дъвчеше още, когато подаде няколко от вчерашните кифлички на малкия Ули, дошъл заедно със Себастиан.”.
„Хвърчащата класна стая” е пиесата, която петтимата приятели поставят в гимнастическия салон на интерната преди Коледа, преди да се разотидат по домовете си за празника. Репетициите им са осуетени от зловещо нападение на вражеско училище. Отвлечен е ученик и тетрадките с диктовки по немски език. Нашите момчета подготвят мащабна и донякъде комична спасителна акция, в която цялото им геройство блесва. Имаме една драматична среща между изгубили се по пътищата на живота приятели и едно момче, което трябва да преодолее собствените си страхове. Това е роман не само за Коледата – това е роман за приятелството, за детството и порастването, за страховете и смелостта и за малките разочарования, които ни карат да оценяваме голямата добрина.
Когато Мартин разбира, че няма да се прибере у дома за Коледа… е, сърцето ми се къса. Всяка година чета тази книга, за да си напомня, че Коледата не е само ужасяващия кич по молове, магазини, заведения, не е в алчния блясък в очите на хората… Не е един единствен ден, а състояние на духа, което да отбележиш с хората, които обичаш – спокойствие и смирение, които ни липсват в ежедневието. Празник.
1 Коментар