Ах, средновековните прелести… От една страна – вълнуващи истории за рицари, извършващи героични подвизи в името на своите дами на сърцето, легендарни царе и магьосници, замъци, бардове и истории за битки между доброто и злото, а от друга – разлагащи се от чума трупове, потънали в ужасяваща мръсотия градове, кръвоприлитни войни и религиозно менгеме, стегнало в хватката си историческото и културното развитие на Европа. Ако можех да избирам друга епоха, в която да се родя, Средновековието щеше да е на дъното в списъка ми. Опре ли до книги обаче, не отказвам романи, чието действие се развива през Тъмните векове.
„И опрости нам греховете” е средновековен трилър, чийто главен герой е мистериозното селце Йортлу. Затънтено насред най-неприветливата, блатиста и непроходима част на Франция, малобройните му жители живеят в пълна изолация от света и са се превърнали в обект на десетки зловещи истории за канибализъм и сатанизъм. Истории, които може би не са само плод на въображението… Драгуанската епархия, в чиито рамки се намира въпросното селище, сама по себе си е пренебрегвана от висшите институции – краля и църквата – и не представлява интерес за абсолютно никого. Когато обаче реката довлича от Йортлу три разчленени трупа, а епископът на Драгуан Роме дьо Акен е убит, изведнъж множество недоброжелателни очи се втренчват в затънтената епархия.
Парижкият свещеник Ено Ги пристига в Драгуан непосредствено след убийството на Акен. Приживе епископът го е натоварил с мисията да се установи в Йортлу и да върне на жителите му правата християнска вяра. Въпреки страховитите слухове по адрес на селището сред блатата, младият и невъзмутим Ено Ги приема предизвикателството и не след дълго се уверява от първа ръка кои от зловещите истории за Йортлу са истина.
Междувременно викарият Шюке се нагърбва със задачата да пренесе тленните останки на Акен до Париж. Пътят обаче се простира чак до Рим, където Инквизицията, папската администрация и тайното общество „Мегидо” са се сплели в змийско кълбо, някога превърнало Йортлу в жертва на мшинациите си.
Ромен Сарду е написал страхотен исторически трилър, подправен с много пикантни съставки – обезобразени трупове, кървища, интриги, религиозни мистификации и Апокалипсис на вкус… Суеверните миряни, мрачните манастири и мръсните улички на средновековните градове придават специфична атмосфера на романа, а стилът на автора е много приятен и четивен. Досадни ми бяха единствено изрежданията на различните църковни ордени и термини, от дългите бележки под линия за които май не запомних почти нищо, но в крайна сметка те са необходими за достоверността на историята.
От героите определено ме спечели Ено Ги. Отдаден на вярата, но в никакъв случай фанатичен, свещеникът се изживява едновременно като детектив, учен и лекар. Макар и върл християнин, Ено Ги се позовава преди всичко на логиката и трезвата си преценка в опозиция на всеобщото суеверие и паника. Именно на него се дължат и остроумните забележки и хумористичните моменти в романа. Ено Ги изпъква с индивидуалност на фона на всички останали персонажи, които остават леко засенчени от самата загадка.
„И опрости нам греховете” е много увлекателно четиво със зловещ привкус, което горещо препоръчвам на почитателите на подобен тип истории, а и на онези, които си мислят, че такива сюжети не са им по вкуса – тази книга определено може да ги спечели за жанра. От ревюто на книгата в „Книголандия” научих, че Ромен Сарду подготвя цяла поредица от романи, носещи за заглавие част от молитвата „Отче наш”. Очаквам ги с нетърпение и се надявам и те да се сдобият с готини корици като тази на „И опрости нам греховете”.
