Има книги, чиито идеи, мащабност и размах на въображението са толкова всеобхватни, че ти е трудно да ги обобщиш в едно ревю. “Илион” и „Олимп” на Дан Симънс (ИК „Бард”) са точно такива и мога само да напиша, че направо ми взривиха мозъка. Симънс забърква герои, места и събития, които се развиват успоредно едно на друго, обединени от общата загадка какво се е случило на Земята преди 1 400 години (но в далечното бъдеще).
Центърът на всичко това се оказва древната Троянска война, такава, каквато не сте си и помислили, че ще я видите, и която е съвсем реална и оживява пред нас. Гръцките богове са технологични оборудвани и техните машини всъщност изглеждат като магия и лесно могат да се обяснят като суперсили в очите на древните хора. Тук са и схоластиците – възкресени човеци от различни епохи, чиято цел е да следят за развитието на войната и да докладват на боговете. Войната се обръща неочаквано и забравете Илиадата, която познавате. Ще видите и някои старогръцки герои, които поемат на нови и странни приключения.
Друга сюжетна линия проследява моравеките – биотехнологични роботи, изобретени от хората, които притежават интелект и са се развили като общество и обитават спътниците на планетите Сатурн и Юпитер. Екип от моравеки е изпратен на Марс, за да провери както се случва там, тъй като е засечена странна и нарастваща квантова активност, която застрашава цялата Слънчева система. На Марс ги очакват доста изненади, а от изпратените оцеляват само Манмът и Орфу. Те са доста забавни образи, единият е почитател на Шекспир, а другият на Пруст и двамата водят доста задълбочени интелектуални разговори върху техните произведения. Ще разкрия само, че по някакъв начин „Бурята” на Шекспир и „По следите на изгубеното време” на Пруст са част от ключа към цялата загадка. Марс е и пресечната точка за събирането на историите и разплитането на част от мистериите.
Третата сюжетна линия проследява съдбата на Деймън, Харман, Ада и Хана – четирима старостилни човеци. Те живеят в едно изпълнено с лукс и комфорт бъдеще, което изглежда перфектно, без болести и престъпления. Няма нужда да работят, тъй като си имат роботизирани слуги и войникси, които се грижат за всички техни нужди. Придвижват се до всяко кътче на планетата посредством факсвъзли, които за секунди ги пренасят от точка А до точка Б за поредното парти. Само дето това е общество без култура, хората са забравили дори да четат, а какво остава да създават ново изкуство. Продължителността на живот на хората е предварително определена, всеки има право на 100 години и след това отива на пръстените около Земята, за да се присъедини към тайнствените постчовеци – група от еволюирали хора в миналото, постигнали изключителен технологичен напредък. 
И това е само частица от цялостния сюжет, в който се преплитат въпросите за съдбата и нейната предопределеност, смисъла на живота, религията, смъртта, еволюцията, войната, омразата. Дали интелектуалното развитие на хората всъщност ги прави по-интелигентни към възприемането на живота? Ужасно много теми върху които да разсъждаваш, поднесени в оригинална история, която държи в напрежение до последната страница.
Вероятно описаната от мен сюжетна линия изглежда като някаква безумна какафония, но наистина всичко е подредено в един много добър замисъл и е перфектно развито и обяснено. Някои от разкритията и развръзките бяха очаквани, имаше достатъчно подсказки в повествованието, така че не бях особено изненадана. Но силата на книгите не е в оригиналната идея, макар сама по себе си тя да е изключително интересна, а във всички възможни интерпретации и размишления върху изброените теми. Обобщено в една дума – Велико!
Възхитено ревю за книгите и в Книголандия. Прочетете още и ревюто на Мила за една от най-емблематичните творби на Дан Симънс – „Ужас“.
