„Патетиката на крилата е фалшива поезия на етажа на гъсеницата.”
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Откакто прочетох великолепния „Виенски апартамент“, мисълта за следващата творба на Радостина А. Ангелова ме изпълваше с огромно нетърпение. В ума ми първата й книга е неразривно свързана със зимата, когато я открих, със студа и ранния мрак на декемврийските нощи, които романът стопляше с особената си книжна магия. „Имаго“ пък ме изненада приятно с появата си през лятото и ще остане в паметта ми с меките следобедни часове, прекарани на закътания варненски плаж, където я четях.
Не бих могла да синтезирам сюжета на „Имаго”, тъй като той е разпръснат в жива мозайка от най-различни герои, свързани помежду си по различна линия – деца и родители, съпрузи и любовници, приятели и врагове…. Персонажите са разнообразни и като националност – срещаме се с испанци, колумбийци, аржентинци, германци, българи. Всяка глава носи името на героя, чиято гледна точка възприема действието, развиващо се в красивата, романтична Испания. Като антракт служат откъсите от дневника на д-р Дъглас Лий, биолог, чийто обект на изследване е зелевата пеперуда.
Възхищавам се на начина, по който Радостина А. Ангелова успява да облече текстовете си в толкова женствена премяна. Романът се разтваря в ръцете ти като бяла паунова опашка, разкриваща фината си красота – елегантен, поетичен стил и съзерцателна мъдрост.
Всеки персонаж има свой отличителен почерк, своя собствена дилема, към която Радостина А. Ангелова успява да те приобщи, независимо колко повърхностна или отчуждена да изглежда на моменти личността, която я изживява. Авторката перфектно предава и мъжкия, и женския светоглед, влизайки безпроблемно в кожата на всичките си герои, без прозата й да звучи неправдоподобно.
„Имаго” е дневник на любовта, на мъжката и женската душевност, които ту танцуват в синхрон, ту объркват стъпките и се разделят рязко и ненадейно. В центъра е копнежът на човека да се превърне в пеперуда, да мине на следващото ниво на красотата и свободата. Този стремеж обаче крие риск – рискът крехката пеперуда да се разпадне или да се върне назад във времето, обратно в безопасния, но самотен пашкул на какавидата. Написана така деликатно и изкусно, творбата оставя богат послевкус, който обитава сетивата дълго след разгръщането на последната страница.
Ревю и при love big books and cannot lie.
