Рожба на колабиралата мечта за демокрация в Сирия и световното безразличие – в това лаконично определение може да се побере есенцията за най-сериозната актуална глобална заплаха според новата книга на италианската изследователка и експерт по тероризма Лорета Наполеони – „Ислямска държава” и преначертаването на Близкия изток” (изд. „Жанет 45”). Вероятно това е и прилично обобщение на кристализиралото впечатление за опасността от джихадистката групировка на относително критичния потребител на български медии. Без достъп до чуждестранни източници и самоинициатива в сглобяването на сложния пъзел обаче, неговата представа е само схематична рамка, запълвана непоследователно с противоречива информация.
Затова книгата на Лорета Наполеони идва точно навреме, въпреки че не може да претендира за изчерпателност – писана е във втората половина на 2014 г., когато въоръжените бригади на радикалната организация завладяваха все по-обширни територии от Сирия и Ирак и преди на хоризонта да се е появила перспектива за трайно решение на проблема. Тя служи като отправна точка за разбирането на сложната обстановка, в която възниква феноменът „Ислямска държава”, за ключовата, негативна, роля на Запада във формирането и неуспешните опити за разрешаването на конфликтите там, както и за необходимостта от изцяло нов подход срещу глобалната заплаха от тероризъм.
Книгата е написана на достъпен език, представя изчистени хронологии на събития и връзки между ключови фигури в събитията в Близкия изток от последните две десетилетия. Тя слага ред в представите на любопитния гражданин за „Ислямска държава”, а за заинтригувания читател насочва към нови полета за търсене – от схизмата между шиити и сунити до манипулациите през откровените лъжи на западни лидери, с които се обосновава нахлуването в Ирак през 2003 г., до теорията и практиката на войната чрез посредници.
Наполеони има солидна биография на икономист, журналист и писател и обемно творчество, посветено на тероризма и модерните конфликти. Въпреки че последната й книга е далеч от академичния стил и изследователска дълбочина на предишни нейни трудове (като „Модерен джихад” от 2003 г. – The Modern Jihad: Tracing the Dollars Behind the Terror Networks), читателят може да се довери на експертизата зад оценките и заключенията й.
Най-ценен е прагматизмът, с който авторката подхожда към „Ислямска държава” – далеч по трезв поглед към групировката, отколкото емоционалните и често сензационни новинарски материали. „Използвайки брутални средства и хладнокръвна проницателност, „Ислямска държава” би могла да постигне исторически непостижимото – възтановяване на Халифата. Никоя въоръжена групировка не е успявала да „откъсне” толкова голяма територия след края на Втората световна война”, посочва Наполеони.
Проследявайки историческото израстване на организацията от Абу Мусаб ал-Заркауи до Абу Бакр ал-Багдади, през средновековната и съвременната идея за Халифат до практическото му приложение в завладените територии, авторката непрекъснато добавя нови аргументи в подкрепа на тезата, че „Ислямска държава” е йерархична организация с ясна политическа визия и социално-икономическа стратегия, а не шайка кръвожадни бунтовници със старо оръжие, каквато дълго време бе западната теза за тях. Групировката работи за изграждането на нация и създаването на държава, а евентуалният й успех, според Наполеони, би бил най-голямата опасност за света.
„Под религиозната фасада и терористичните практики на „Ислямска държава” се открива политическа и военна машина, напълно ангажирана с изграждането на нация и – още по-изненадващо – с търсене на консенсус в рамките на териториалните си завоевания. Жителите на контролираните от Халифата територии потвърждават, че с пристигането на бойците от ИД се е подобрил всекидневният живот в селата. Бойците запълвали дупки на пътя, организирали социални кухни за бездомните и осигурили постоянно електричество. По този начин ИД демонстрира разбирането, че в XXI век новите нации не могат да бъдат изграждани единствено чрез насилие и терор – те се нуждаят от вътрешен обществен консенсус”, пише Лорета Наполеони.
По думите й, „Ислямска държава” се различава от всички други въоръжени групировки заради военната мощ, манипулирането на медиите, социалните програми и най-вече изграждането на нация, а лидерите на глобалните сили пропуснаха това с надменно, престъпно безразличие.
В ежедневния новинарски поток се появяват все повече свидетелства за напредъка в тази посока – в началото на януари групировката дори си гласува годишен бюджет в размер на 2 млрд. долара с план за излишък от 250 млн. долара. Докато „радикална организация” и „джихадистка групировка” продължават да бъдат необходими уточнения за „Ислямска държава”, тя все повече заприличва на държава, макар и „държава-черупка” – йерархично тяло, което притежава социално-икономическата инфраструктура на държава, но му липсват политическо признание и обществен консенсус, по определението на Наполеони.
„При формирането на „държава-черупка” икономиката „побеждава” политиката.
„Държавата-черупка” също така има допълнително предимство да е евтина за управление, тъй като икономическата й сфера е ограничена до военната икономика и до приватизацията на терора”, уточнява авторката.
„Докато „Ислямска държава” е ужасяваща за световната публика, за местното население тя е закрилник. За неговата защита няма прекалено безжалостна форма на отмъщение или наказание. Изненадващо сложната бюрокрация на „Ислямска държава” включва ислямска съдебна система и самостоятелна полиция, която изпълнява присъдите си публично по улиците и площадите”, посочва Наполеони.
„Никоя от „държавите-черупки” обаче, създадени от въоръжени организации, не е успявала успешно да извърши прехода към реална държава”, пише още италианската изследователка и предупреждава, че именно в това се крие опасността „Ислямска държава” да се превърне в прецедент. Паралелите с ИРА, ФАКР, ЕТА и Организацията за освобождение на Палестина само доказват потвърждават тезата за политическата иновативност на джихадистите на Ал-Багдади. „Социалното лице на Халифата показва следи от хуманност и Западът трябва да отговори именно на тази негова черта, ако иска да ограничи набирането на нови бойци”, посочва тя.
Наполеони подчертава, че „Ислямска държава” се различава от съвременната национална държава заради средството, което използва, за да постигне своята географска и политическа конструкция – тероризма. „Докато революциите се смятат за приемлив източник на легитимност на съвременната държава, с тероризма не е така”, изтъква тя.
Още по-сериозната глобална и историческа заплаха, която представлява групировката, е заключена именно в разбирането за съвременния тероризъм.
„Ислямска държава” може да разплете възела и да реши дилемата на тероризма, ако успее да изгради държава, с което ще даде на членовете на въоръжената организация статут на врагове, а не на престъпници, а на цивилното население – статут на граждани. Дори без дипломатическо признаване, простият факт на съществуването на Халифата би променил начина, по който международната общност гледа на тероризма”, предупреждава Наполеони.
Представяте ли си как след около 10 години халифът Абу Бакр ал-Багдади се прегръща с някои европейски лидери на някой форум на високо равнище в някоя столица в Европейския съюз? Авторката тушира провокацията от собствения си въпрос с незабавното припомняне за отношенията на европейските ръководители с диктатори като Муамар Кадафи, например. Лицемерието на съвременната политика изобщо не изключва подобно развитие.
Наполеони обобщава, че „за мнозина основната цел на „Ислямска държава” е да бъде за мюсюлманите сунити онова, което е Израел за евреите – държава върху древната им земя, възстановена в днешно време, силна етнорелигиозна държава, която да ги защитава по всяко време, където и да се намират”.
Демонстративното неразбиране на глобалните сили за това е на път да легитимира родена от тероризъм конструкция – опасен прецедент, който ще промени международните отношения завинаги, и то в еднозначно негативен план.
„Докато Западът и мюсюлманските му съюзници отказват да признаят, че е настъпила нова международна политическа ситуация, „Ислямска държава” не само се е приспособила към нея, но е извлякла и всевъзможни ползи”, посочва още Наполеони, аргументирайки отново тезата си за престъпното бездействие.
В опит за оптимистично заключение тя посочва и друг, положителен изход – „образование, познание и разбиране на променящата се политическа среда, в която живеем”, но общото впечатление от „Ислямска държава” и преначертаването на Близкия изток” е с привкус на тревога и песимизъм.
Книгата на Лорета Наполеони поставя основи за разбирането на динамичен конфликт, който има потенциал да промени света по изненадващи начини. Нейната висока стойност е в актуалността й и безпощадния анализ на един проблем, който ще доминира глобалната политика поне в близките няколко години. Този достъпен за широката публика труд работи именно за познанието на не-експерта, който има растяща нужда да се запознае отблизо със света. В България това е валидно повече отвсякога.
