„Исторически маршрути: София“ – книжно пътешествие из столицата

След повече от месец принудителна изолация едно от нещата, които ужасно ми липсват, са дългите разходки по централните софийски улици.

Удобни обувки и няколко часа свободно време са всичко, от което се нуждая за моите градски пътешествия. Тръгвам без предварително начертан маршрут. Без карта. Без сама да зная коя е крайната точка. Любопитство ми е гид, а доброто настроение – компания. Тайничко се надявам да се загубя, за да попадна на някоя находка: по паважа на тихите улички или по покривите и фасадите на сградите, в заден двор или градина на изоставена къща, която после да добавя към архива със спомени от стотиците ми странствания.

Когато преди няколко месеца открих „Исторически маршрути: София“ (изд. „Ciela“) на Здравко Петров, даже не подозирах, че тази книга не след дълго ще бъде единственият ми здравословен начин за разходка по улиците на София.

Авторът е познат на софиянци и гостите на столицата като човека, който стои зад проекта Historicalroutes.bg. От няколко години той организира разходки и води беседи по маршрути из софийските улици. Два от тези маршрута: „Софийски домове“ и „Софийски „дворци“, са описани в рамките на повече от 300 страници и представени с над 200 снимки, стари пощенски картички и карти.

Книгата е резултат от двугодишния труд на Здравко Петров, изразяващ се в проучването, събирането и синтезирането на информация от исторически източници, мемоари, стари градски планове и архитектурни чертежи, архивни документи и вече споменатите карти и пощенски картички. В нея са включени общо 80 обекта: къщи, банки, обществени и административни сгради, паметници. Обхванат е периода от времената на антична Сердика до годините на социализма.

Както споделя самият автор в началото на „Исторически маршрути: София“:

Идеята на книгата е историята да бъде разказана с помощта на архитектурата, защото старите сгради са нещо повече от фасада – те носят паметта за личности, събития и години на българско вдъхновение или разочарование.

„Книгата няма за цел да разкаже цялата история, а само да предложи един различен начин за по-доброто познаване на града“, допълва Петров в „Историята за книгата“.

Книжното пътешествие из софийските улици започва от Орлов мост, повежда ни по „Сан Стефано“, „Шейново“, „Шипка“, „Оборище“, прекосява Докторската градинка, а после продължава по „Васил Левски“ и „Дондуков“, отвежда ни до „Дунав“, „11-и август“ и „Московска“, катедралата „Александър Невски“ и базиликата „Света София“, завива по „Цар Освободител“ до Руската църква, Дворецът, БНБ и Ансамбъла на Ларгото, преминава през площадите „Независимост“ и „Света Неделя“, кривва по „Леге“ и поема по „Княз Александър I“, „Славянска“, „Иван Вазов“, „6-и септември“, за да ни върне на „Цар Освободител“ пред паметника на Освободителя, БАН, Народното събрание и да завърши пред Университета.

Авторът е упоменал година на построяване, архитект (когато е установен) и адрес на повечето обекти, с които ни запознава. Пред други е поставил по една въпросителна, ако не е намерил данни или тези, на коите се е натъкнал, не са убедителни. Без претенции за изчерпателност предоставя информация за мястото, архитектурата, периода и личностите, свързани със съответния обект или период. Петров споделя и любопитен исторически факт за обекта.

По време на книжното ни пътешествие научаваме например, че в халето на пивоварната на братя Прошек на ул. „Сан Стефано“ (сега Сан Стефано Плаза) някога се е помещавала бирария „Дълбок зимник“ – сцена на нощния живот на София от края на XIX век, където са се провеждали модерните по онова време музикално-танцувални вечеринки, нерядко завършвали драматично.

Узнаваме и как в началото на миналия век по главните софийски улици е започнало полагането на настилка. Тогава пред Двореца и по по-важните софийски улици се появяват известните „жълти павета“, но не като подарък за сватбата на Фердинанд с втората му съпруга, както разказват градските легенди, а като резултат от обществена поръчка. Спечелва я унгарска компания за производство на тухли, базирана в Будапеща.

Разбираме също и че в началото на XX век в познатите ни „царски конюшни“ на бул. „Васил Левски“ се е помещавал гаражът на царските автомобили. Цар Борис III е бил запален автомобилист и е обичал да шофира сам. Именно той развежда с кола из София пристигналите на посещение в България през лятото на 1936 г. крал Едуард VIII и бъдещата му съпруга – американката Уолис Симпсън.

В „Исторически маршрути: София“ са представени и други емблематични софийски забележителности, които, уви, вече не съществуват, като: Часовниковата кула („Саат куле“), намирала се на пресечките на днешните улици „Московска“ и „Малко Търново“, за която свидетелстват картините на художника Йозеф Обербауер; ул. „Търговска“ – лъскавата витрина на столицата, разрушена по време на бомбардировките през Втората световна война, сега под основите на „Ларгото“; „Писателското кафене“ на бул. „Цар Освободител“, след войната превърнато в галерия и разрушено през 1977 г., и Мавзолея на Георги Димитров, съборен през 1999 г., за който по-възрастните софиянци все още си спомнят.

Авторът ни среща с архитекти, министри, генерали, търговци, банкери, учени, измежду които се появяват имена като: Фридрих Грюнангер, Георги Фингов и Киро Маричков, Димитър Греков, Стефан Стефанов, Кирил Ботев, Велизар Пеев, Анжело Куюмджийски, Атанас Буров, професорите Иван Шишманов и Райко Горанов – герои на трагични или щастливи сюжети, разиграли се на фона на преломни и съдбовни времена от нашата история.

„Исторически маршрути: София“ е незаменим пътеводител за всички онези читатели, които са готови да се отправят на пътешествие, било то книжно или реално, из популярни, непознати или позабравени места в столицата.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.