Покрай протестите срещу спирането на живота през последната половин година, успях да поопозная Иван Димитров и на практика да разбера добре защо „Животът като липсваща лъжица“ е толкова страхотна. После той се поизгуби, а след това се появи отново с цяла книга с пиеси. „Очите на другите“ дойде малко преди Коледа и веднага започна да разказва истории за добрината.
Вътре ще прочетете 6 пиеси, по мое мнение прекалено кратички, които са достойни да изпълнят със смисъл цяла една ваша седмица, ако четете по една на ден. Първо ще постоите на площада с двама приятели и един непознат. После ще попътувате напред-назад във времето, ще търсите любовта някъде там, ще се радвате на живота, защото той често лесно си тръгва.
Пиесите на Иван Димитров в този сборник са нещо като социална драматургия, каквато трябва да бъде май и литературата по принцип – да обръща погледа към места, където трудно би се загледал сам, да те накара да задаваш едни въпроси и да търсиш отговорите им. Сам и с помощта на хората около теб – ей така, за по-силен ефект.
„Oчите на другите“ е като истински разговор с добър приятел. Такъв, който споделя част от твоите възгледи, но винаги има какво да допълни. Такъв, който ще те изслуша търпеливо, а след това ще ти разкаже интересна история. Добър приятел, към който винаги можеш да се връщаш за мигове разнообразие.
