Виждаш я. Тя е прекрасна. И се влюбваш. Мислиш си, че не е истинска, но тя е там. И те прави щастлив. Или нещастен – в зависимост от ситуацията. И се опитваш да бъдеш истински. Да бъдеш себе си… Сваляш й звезди, даваш всичко от себе си, но пак няма да си сигурен, че ще ти се получи. И накрая тя хваща Полет номер 3821 и зачезва. Как да не ти е тъжно?
Така ми беше тъжно и на мен за Аз-а на Иво Сиромахов, който в „Моят таен любовен живот“ (изд. „Сиела“) дава всичко от себе си, за да направи живота на своята любима Скарлет О’Хара една идея по-добър, но така и не му се получава. Какво ли не опитва – води я на Гергьовден в Провадия, на прасе, на абитуриентски бал, на Джулай, на сватба, на записи при Митьо Пайнера, на Свети Валентин, че даже и на погребение. Не става и не става. Разбира се, след всички неловки ситуации и редица раздели, Скарлет се връща пак в Холивуд.
„В този момент осъзнах, че никога повече няма да я видя. Гледах как моята голяма любов напуска моя мъничък свят и усещах някаква страшна пустота в сърцето си“, пише сърцераздирателно в последните редове от книгата си Иво. Като истински познавач на мъжката душа и горд притежател на такава, Сиромахов излива цялото си сърце в тази книга, една непросъществувала любов, която ще трогне всеки…
Сега сериозно… ако има как да се говори сериозно за „Моят таен любовен живот„. Това е книга за истински фенове, какъвто съм аз. За тези, които не се срамуват да се присмиват над себе си, откривайки се в най-големите клишета за „нацията“. За тези, които нямат проблем да се смеят на глас, докато вървят по улицата или се возят в автобуса.
Всъшност, какво е сатирата? Не е ли отражение на това, което ти се случва всеки ден, показано откъм смешната му страна? Бих искал да кажа, че на Сиромахов му е било лесно да направи тази книга, защото ситуациите са от истински по-истински. И с мутрите, и с грозната приятелка, и с пияния чичо, чакащ още по-пияните касапи да резнат вратлето на прасето… Ами да – живот. Посмейте се, заслужавате го, че не се знае колко пъти на ден на вас ви се присмиват, както би казал Ивосиромаховия Чичо Цоко ;).
Ужасно е това, което пише в по-голямата си част Иво Сиромахов и още по ужасно е, че се намират хора, който да му пригласят и да ни убеждават, че това е литература !
Срам !