Обичам да чета български хумор и държа на 3 основни съставки: събраност, удоволствие, осмяна злободневност. Когато ги няма, съм сърдит, когато са налице, съм склонен да простя и някои недостатъци като заядливост и прекалена вулгарност, макар правенето на сатира за България да изисква направо задължително наличие на второто. Което не означава, че не ме дразнят обаче (тук се правя на изискан читател с изтънчен вкус).
И така стигаме до „Уважаеми зрители“ на Иво Сиромахов – малък провинциален град, имащ си собствена кабеларка – Картаново TV, която предава през телевизора микросвета на сплотената общност (изразяващ се обикновено в 2-3 откраднати кокошки и прибиранията на местния депутат за един бърз секс с уж бъдещата Мис Картаново). Екипът е малък, но колоритен. Сплотен? Да, докато играе карти в мазето, и то само най-лишените от любовта на зрителите членове.
Всъщност всеки от героите тук е карикатура на определен често срещан в ежедневието ни (дори в медийното) типаж – имаме си шавлив шеф на телевизия, застаряваща шопингманиачка за негова съпруга, палав и комплексиран депутат, дванадесетокласничка начеваща golddigger-ка, недолюбвана водеща на сутрешен блок (достойна за всекидневно показване по „Господари на ефира“ – направо потенциална депутатка), нереализирани в нормални медии политически и криминални репортери. Изобщо, всичко, което би могъл да видиш във всяка регионална кабеларка, шаржирано по подобаващ начин.
Щипката сол са готиният местен гинеколог, когото жена му постоянно подозира в изневята, и социално отговорният местен инвеститор, постоянно притискан от опити за шантаж. Двамата формират чудна троица на по чашка с шефа на Картаново TV, а по време на срещите им се разказват какви ли не забавни истории, достойни за първа страница на парцаливата преса (не се безпокойте, и в Картаново си имат анонимно списван жълт седмичник).
И понеже сатирата тук е политическа, любимият персонаж на Иво Сиромахов и останалите сценаристи на „Шоуто на Слави“ – Бойко Борисов, е вкаран подобаващо, макар със сменено име (update: всъщност става въпрос за съзнателно търсен събирателен образ, поправиха ме, така че внимавайте и за черти извън ББ – б.а.), а местният депутат опитва да ползва телевизията за разчистване на бизнес терена за втори мандат. Това е – злободневни и вече станали досадно повтарящи се в живота ни теми, проектирани по интересен начин на интересно място.
Четенето на „Уважаеми зрители“ е опасно на публични места, защото, както често се случва, започваш да се смееш на глас през 3 минути и хората, хм, едва ли те мислят за нормален.
P.S. И да, както някой каза, напоследък е много модно да се слагат прасенца, особено когато става дума за медии :)
