„Призраци в моята глава“ на Пол Трембли спечели престижната награда „Брам Стокър“ 2015 и вече е на родния пазар, благодарение на изд. Еднорог. Романът е смразяващ трилър, подсилен с модерна, но също толкова въздействаща интерпретация на жанра на ужаса. Филмовите права вече са откупени и лентата ще бъде продуцирана от компанията на Робърт Дауни Мл. А сега Ви предлагаме да прочетете откъс от романа, специално подбран за „Аз чета“.
Отец Уондърли все още беше във фоайето с мама. Вече не чувах какво си говореха. Той внимателно стисна и двете ѝ ръце, после я остави във фоайето. Когато мина покрай мен, ме докосна по рамото, благодари ми за помощта и ми каза, че съм се справила страхотно и може би отново ще има нужда от помощта ми. След това и той отиде да се присъедини към групичката около Кен и на свой ред го обсипа с въпроси.
Кен вдигна ръце, за да ги накара да замълчат. После каза на групичката, че името на демона Идра му се е сторило познато, когато за пръв път го е чул, докато е гледал всичко от караваната, но не беше успял да си спомни точно кой или какво било това, така че проверил в интернет. Идра беше един второстепенен демон от измислената вселена в литературните произведения на ужасите на писателя от началото на двадесети век Х. Ф. Лъвкрафт – вселена, в която съществуваха безименни Древни богове и чудовища с пипала от други измерения. Кен подчерта, че демонът Идра е напълно измислен и не се среща никъде в юдео-християнската или езическата традиция. И допълни колко интересно било, че в текстовете на Лъвкрафт този демон се появявал в изкусителен женски облик.
Доктор Нейвидсън каза:
– Марджъри говореше с мъжки глас, когато беше под предполагаемото въздействие на Идра.
Отец Уондърли каза:
– Демонът крие истинската си самоличност. Винаги прави така, до самия край.
– Защо тя каза, че ти ще си го чувал? – попита татко. – Да не би да си говорил с нея и да си ѝ разказвал такива неща?
Татко не крещеше на Кен, но говореше достатъчно силно, така че отец Уондърли да се обади:
– Спокойно, Джон.
– Какво? Не, с Марджъри не сме си разменяли нещо повече от поздрави още от първите интервюта насам, когато пристигнахме. И искам да подчертая, че не знаех този демон по име. Наложи се да го проверя в интернет. Искам да кажа – да, аз наистина съм голям почитател на Лъвкрафт като писател и прочие, но Идра е толкова второстепенен герой, че дори не си спомнях за него.
– Тогава тя откъде знаеше, че си му почитател?
Татко говореше така, сякаш искаше да се скара с него.
– Боя се, че всички знаем какъв е ужасният отговор на този въпрос – каза отец Уондърли.
Кен сви рамене и каза:
– Вижте, сигурно просто ме е видяла с тениската ми на Лъвкрафт с логото на университета „Мискатоник“.
– Не е много вероятно – каза татко. – Нито едно четиринадесетгодишно момиче не може да направи тази връзка.
– Лъвкрафт е доста известен писател. Може и сама да се е досетила. Или е проверила името на измисления университет в интернет и е стигнала до името на Лъвкрафт и на Идра в „Уикипедия“. Това не е толкова голяма крачка, така че според мен…
Бари потупа Кен по рамото и поклати глава. Кен кимна, спря да говори за Марджъри и Лъвкрафт и вместо това каза:
– Добре, аз се връщам в караваната, ако някой има нужда от мен.
Отец Уондърли, татко и доктор Нейвидсън се скупчиха по-близо един до друг в собствения си кръг и заговориха бързо и един през друг, така че не можех да различавам кой какво казва. Но всички говореха за това, че Марджъри наистина е обсебена от демон, а доказателството бяха нещата, които беше и не беше в състояние да направи тя.
– …едно четиринадесетгодишно момиче просто няма как да знае всичко, което каза тя…
– …да говори с такива подробности на теми, които и студентите в горните курсове на семинарията…
– …заглавието на книгата, на правилен латински език…
– …да споменава Фройд и този измислен демон от творчеството на писател, който отдавна не е между живите…
– …дори да е проверила всичко това на компютъра…
– …просто няма начин да го е запаметила…
– …това не е просто запаметяване, а аналитична мисъл…
– …да не говорим за това, че предвиждаше какво се очаква да каже и по какъв начин да използва тази информация в нашия разговор…
– …точно така…
– …момиче като нея не може да говори толкова убедително…
– …по никакъв начин…
– …едно момиче не би могло да задава въпросите, които задаваше тя…
Мама им се разкрещя:
– Марджъри винаги е била изключително интелигентна млада жена! Естествено, че може да направи всички тези неща, които казвате, че не може да направи!
Татко каза:
– Сара, ние не казваме, че тя не е интелигентно момиче. Не говорим за това. Сега не е времето да…
Мама не го изчака да завърши. Вместо това рязко ме дръпна за ръката и каза:
– Ела. В кухнята. С мен. Веднага.
***
Рейчъл се доближава до лавиците и разглежда гръбчетата на книгите и дисковете с филми. На четвъртата от общо пет лавици спира и произнася името ми, но с въпросителна интонация.
– Мери?
Заобикалям кушетката, за да я доближа, и казвам:
– А, това е колекцията ми от произведения на ужасите.
– Не всички заглавия са ми познати, но все пак бих казала, че това е повече от колекция – и има определена тема.
Рейчъл го казва така, сякаш е ядосана и разочарована. Представям си какви разговори води с дъщеря си, когато ходи на гости в разхвърляния ѝ апартамент. Става ми мъчно и за двете, а освен това ме обзема безумна ревност.
– Ами произведенията на тема обсебване и екзорсизъм са само част от общата ми колекция.
– Имаш ли нещо против да ми прочетеш заглавията от тази колекция, за да ги имам записани на диктофона си?
– За мен ще бъде удоволствие. Но няма да бъдат в някакъв определен ред. Няколко пъти съм се опитвала да ги подредя по азбучен ред, но винаги губя желание за това, преди да стигна до края. Както и да е, започвам с филмите: „Екзорсистът“ с четирите му продължения и предистории; „Екзорсизмът на Емили Роуз“; „Последният екзорсизъм“; „Дяволът в мен“; „Заклинанието“; „Константин“; „Ритуалът“; „REC 2“; „Ужасът в Амитивил“ – и двете версии; „Паранормална активност“ и всичките му продължения; „Злите мъртви I“ и „II“; „Exorcismo“.
Продължавам с кратко обяснение защо и други филми като „Секция 9“, „Легендата за адската къща“, „Огнено жертвоприношение“ и „Сиянието“ също попадат в тази част от колекцията. Преминавам към романите и посочвам някои от по-забележителните произведения освен очевидното, написано от Уилям Питър Блати. Това са „Ела по-близо“ от Сара Кран; „Пандемониум“ от Дарил Грегъри; „Бебето на Розмари“ от Айра Левин. Сред документалните книги посочвам „Екзорсистът: проучвания върху киното на ужаса“; „Американски екзорсизъм: прогонване на демони в страната на изобилието“; „Бог не е велик: как религията трови всичко“ и дори смехотворно слабата книга „Свине в салона: практичен наръчник за Избавлението“.
Когато свършвам с четенето на заглавия, Рейчъл казва:
– Извинявай за въпроса, който може би е твърде очевиден, но гледала ли си наистина всички тези филми и чела ли си всички тези книги?
– Да. Поне от тази част на колекцията. Не мога да твърдя, че съм чела или гледала всичко от всички лавици.
– Мери, налага се да призная, шокирана съм, че колекционираш всички тези…
Рейчъл махва с ръка към етажерката:
– …заглавия.
– Шокирана? Наистина ли? Не знам, според мен може да се каже, че имам личен интерес към темата.
Разсмивам се, после отивам до бюрото си и сядам на малкия черен стол.
– „Шокирана“ е крайна дума, но отговаря на истината. За мен е шокиращо, че по лично желание или по силата на някакво пристрастяване искаш да преживяваш отново ужаса от онова, на което си била подложена като дете.
– Не преживявам нищо подобно. Нито една от тези книги или филми дори не се доближава до онова, на което бях подложена.
– Да не би да търсиш отговори за онова, което се е случило с теб и семейството ти?
– Не знам дали бих се изразила точно така. Но да, винаги търся отговори във всичко, с което се занимавам. Ти не правиш ли така? Не е ли точно това причината да искаш да напишеш книга за мен?
