„Цивилизации“ е третият роман на Лоран Бине (изд. Парадокс, преводач: Владимир Сунгарски). Писателят е учител и университетски преподавател по френски език и литература, удостоен с наградата „Гонкур за дебют“ (2010) за „HHhH – Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“, а вторият му роман „Седмата функция на езика“ печели наградите „Интералие“ и „ФНАК“ (2015). И двете заглавия са публикувани на български от издателство „Парадокс“.
В новата си книга „Цивилизации“ Лоран Бине, удостоен с наградата на Френската академия за 2019 г., се заиграва с въпроса какво би станало, ако… инките притежаваха желязо, коне и антитела? В продължение на този мисловен експеримент, авторът намира начин чрез дребни (и нетолкова) „корекции“ на историческите реалии да ги снабди с тези три неща и да ги изпрати да завладеят Европа.
В този Нов свят инкският император Атауалпа заварва Инквизиция и Реформация, зараждащ се капитализъм и чудото на печатарската преса и нейните „говорещи листове“. Монархии, изтощени от безкрайни междуособици, и под постоянна турска заплаха. Море, гъмжащо от пирати, континент, разкъсван от религиозни и династични кавги. Но преди всичко гладуващо и онеправдано население на ръба на бунта, евреи от Толедо, маври от Гранада, немски селяни –потенциални съюзници.
По познатия си блестящ начин, Лоран Бине преплита измислени персонажи и реални исторически личности, преработва тезите на Лутер, построява в двора на Лувъра (ацтекска) пирамида, въвежда религиозна свобода в Свещената Римска империя и провежда поземлена реформа. След „Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“ и „Седмата функция на езика“, Бине отново се впуска в оригинален, провокативен и забавен танц с историята, едновременно ерудиран и закачлив.
Прочетете откъс от романа при нас.
9. Каталина
Дните отминаваха, отмина една луна, а може и две. Китанците възнамеряваха да останат тук до изчерпване на запасите. Но историята ни е научила, че малко събития биват предвещавани от знаци, а част от тях дори се забавляват, като опровергават направените предвиждания, а също и че повечето просто се случват без предупреждение.
Така се случи, че кралят на тази страна дойде в палата на остриганите. Придружаваше го млада руса жена, неговата кралица, и многоброен ескорт от благородници и войници. Благородниците и кралицата бяха облечени с елегантност, каквато китанците още не бяха виждали сред местните жители, и одеждите им бяха скроени от тъкани, които, макар и да не можеха да се мерят с тези на инките, изглеждаха изключително фини, ала кралят, който носеше просто наметало и плоска шапчица, и двете черни, които се съчетаваха с брадата му, се бе ограничил само до огърлица от дебели халки с висящ от нея червен кръст, инкрустиран в златен пръстен. Русата коса на кралицата ги заинтригува по-малко, отколкото брадата на краля. Облеченият в черно брадат мъж най-напред се заговори с предводителя на остриганите и китанците можаха да видят с какво почитание се отнасяше остриганият с брадатия – ту му целуваше ръцете, ту коленичеше и никога не се изправяше изцяло (обаче така и не си свали сандалите).
После кралят изрази желанието си да поговори с Атауалпа.
Той каза, че името му е Жуау, и Инката, като чу това, се обърна към Игенамота, понеже това име напомняше донякъде на някои имена на хора от народа таино.
Ако брадатият крал беше поразен от голотата на принцесата, то той не го показа по никакъв начин. Каза, че властва над страната, наречена Португалия, и правеше широки движения с ръцете си, за да покаже, както изглежда, колко голяма е империята му, ала разговорът беше затруднен, защото Игенамота разбираше само отделни думи. Той често произнасяше думата deus, която тя не разбираше. Атауалпа протягаше ръка на запад, за да му обясни откъде са дошли. Жуау изглеждаше стъписан. Той произнесе още една дума: Brasil? Но събеседниците му също не го разбираха.
Възцари се тишина. Тогава той отправи няколко думи към жена си, които Игенамота разбра наполовина: питаше я къде да намерят преводач, който да говори „турски“. Кралицата любезно му отвърна, че за да стане това, трябва да изчакат брат ѝ да се завърне победоносно от бъдещия си „кръстоносен поход“ срещу някакъв крал на име Сюлейман. Игенамота забеляза, че разбира какво казва кралицата. Именно така от дълбокия кладенец на паметта ѝ изникнаха думите, които тя смяташе за забравени:
– Hablas castellano?
Кралят и кралицата я изгледаха стъписано.
Между двете жени започна оживен разговор.
Кралицата попита дали идват от Индиите, от Африка или от Турция.
Принцесата ѝ отговори, че живее на остров, който се намира отвъд залязващото слънце.
Кралицата рече, че те знаят един далечен остров на име Веракрус, където народът на съпруга ѝ ходи, за да събира дървен материал, но който те никога не са обиколили изцяло.
Принцесата каза, че много отдавна е виждала чужденци, подобни на португалците, да слизат на острова ѝ, обаче те търсели злато, а не дърва.
Кралицата си спомни за един генуезки мореплавател, който искал да докаже, че Земята е кръгла, и когото баба ѝ и дядо ѝ, Исабела и Фернандо, били пратили на запад да търси път към Индиите. Той така и не се върнал, а впоследствие никой повече не дръзнал да се опита да прекоси морето Океан.
Принцесата ѝ каза, че се е запознала с този мореплавател като малка, и че той е умрял в ръцете ѝ.
Кралицата попита дали идват от Сипанго и дали не са пратени от Великия хан.
Принцесата ѝ каза, че Атауалпа е императорът на Четирите четвъртини, но не спомена за гражданската война, която той бе водил и загубил срещу брат си.
Атауалпа се досети, че говорят за него, но не разбираше нищо от разговора.
Жуау като че ли разбираше, но не казваше нищо.
Кралицата каза, че името ѝ е Каталина и че идва от страна на име Кастилия.
Малката Куси Римай пипаше брадата на Жуау, който я оставяше да си играе.
Принцесата попита колко голяма е страната, в която се намират.
Кралицата каза, че съпругът ѝ управлява отвъдморски кралства, но че брат ѝ царува над обширни земи.
Принцесата знаеше, че Испания включва Кастилия и Арагон.
Кралицата ѝ говори за Италия и Рим, където живее някакъв велик жрец, за Германия и нейните принцове, както и за някакъв си далечен Йерусалим, град на някой си Иисус, който бил превзет ог вражески народ.
Принцесата попита какво природно бедствие е ударило града.
Кралицата ѝ отвърна, че когато Земята се разтресла, морето от реката се сцепило на две и изхвърлило корабите в небето.
Отвън отекна злокобен вик, но така и не се разбра дали това бе човек или животно.
Тогава Жуау отново се обърна към остригания с пръстена. Изглеждаше загрижен и говореше с твърдост.
Игенамота попита кралицата за какво разговарят двамата мъже. Научи, че се намират в храм и че остриганите са жреци. Кралицата ѝ обясни, че някои измежду тях предсказвали ново бедствие и Жуау желаел да сложи край на тези слухове. Тукашните хора мислели, че именно Божият гняв се е стоварил над страната и че присъствието на чужденци, дошли от моретата, само засилва суеверните им страхове.
Принцесата попита за какъв бог става дума.
Ръката на кралицата пробяга пред лицето и гръдта – кубинската принцеса често бе виждала как някогашните испанци, с които се бе запознала, извършват същото бързо движение.
След това кралят и кралицата се сбогуваха с тях. Те се бяха настанили на отсрещния бряг на реката, защото ги плашеше някаква болест, която наричаха „чума“.
