Не обичам книги за самопознание, самопомощ и самоусъвършенстване. Не че съм съвършения човешки индивид, но никога не съм смятала, че този тип литература е нещо повече от машина за пари, която използва липсата на самочувствие, утешавайки недоволни от живота си хора, които се поглеждат в огледалото сутрин и се чудят „Къде сбърках?“.
Но както обикновено се случва, се намери една книга, която да обори мнението ми. „Изкуството да бъдеш неконформист“ на Крис Гилбо е приятна, тънка книжка, която не те повива в розовото одеалце на съчувствието и на „мисли положително и всичко ще се оправи, ако не се оправи, значи не си мислил положително“. Напротив, тази книга те хваща за ушите и ти казва:
– Пич, знам, че те е страх, обаче ако само се страхуваш, няма как да стане. Просто стисни очи и скачай.
Крис Гилбо е пътешественик, но не от типа на Ричард Брансън. Целта му е да обиколи всички държави по света (досега е бил в 151 от 192), като за целта използва всеки възможен трик – пътуване на стоп, спане в хостели и по летищата. Заедно със съпругата си изоставя всичко и поема за Африка, където прекарва няколко години в добровлческа работа. Голяма част от приходите му все още отиват за благотворителност.
Да, Крис е позитивна личност и вярва, че с достатъчно труд, инат и постоянство всеки може да постигне целите си. Ключовите думи са именно инат и постоянство. Една от другите идеи на Крис, които ужасно много ми харесват, е, че имаш избор как да определяш стойността си – дали като вещи и авоари в банката, или като преживявания. Знам, че звучи високопарно и глупаво, но има хора, които наистина живеят по този начин… според вас кой е по-щастлив?
Напоследък съм много академично нещастна. И тази книга ми даде обяснение защо – когато се посвещаваме на академични успехи, получаваме признание от ограничен брой специалисти в своята област, а освен ако не открием лекарство за рака или нов начин да изтребим милиони хора, най-вероятно прословутите ни постижения, за които сме пропилели години усилия и пари, ще потънат в някой прашен архив. Това важи с пълна сила особено за хуманирарните дисциплини. Всъщност, не е нужно да си част от институция, за да учиш – всеки от нас може да бъде собственият си университет. Информацията, която ни трябва, е навсякъде около нас, трябва единствено да положим усилието да я потърсим.
Изобщо, страхотна книга, написана с много чувство за хумор. А аз искам тениска с овцата от корицата!
