В един от най-любимите ми моменти от любимия „Хич“ счетоводителят Албърт Бренаман казва на героя на Уил Смит „Ти самият не вярваш в нещата, които ми продаваш“. Започвам с това не защото е един от принципите, които Дейл Карнеги също поставя като първостепенни в книгата, за която ще ви разкажа – ако говориш за неща, които самият ти вярваш, ще си много по-убедителен. А просто като илюстрация на това, че сам Карнеги изпълнява препоръките си в „Изкуството да говорим пред другите“.
За мен тази книга е явление. Вземете структурата на всяка от главите – увод, съставен от мъдри мисли на известни лица, които задават общата тематика на главата, после обясняване с повторение и разширение на микротезите, и накрая – обобщение на всички тези микротези с по 2-3 изречения.
Това всъщност е основната структура, която авторът предлага и за създаването на реч. Ударно начало, което да въведе в темата, но и да впечатли аудиторията, позоваване на известни имена, говорене само по темата с конкретика, накрая обобщаване на вече казаното. Е, изпълява го, нали?
Как да подготвим предварително речта си и да я запомним, как да започнем добре, как да задържим вниманието на публиката, как да направим запомнящ се финал – в „Изкуството да говорим пред другите“ Дейл Карнеги не ни занимава с отвеяни теории, а ни учи стъпка по стъпка как с упражнения и постоянство да се превърнем в доста убедителни говорители. Едната от главите дори съдържа кратка лекция по психология на убеждаването. А примерите – те са подбрани сред най-емблематичните в американската история, включително на първите президенти и най-впечатляващите конгресмени.
Дейл Карнеги сглобява „Как да говорим пред другите“ в края на 30-те, но вътре ще намерите и доста съвременни съвети за поведение пред публика – от предварителната подготовка с ползване на източници в интеренет и упражнения пред камера до правилно говорене пред микрофон. Просто защото е обновена и адаптирана от доктора на философските науки Артър Р. Пел, който се е справил наистина добре (и се надявам да не е попрекалил с намесите, защото наистина не става ясно кои тези на кого от двамата са принос).
Книга, задължителна за мениджъри, PR консултанти, имиджмейкъри, копирайтъри, преподаватели, търговски представители и въобще за всички, които си изкарват прехраната с говорене.
P.S. Един много важен цитат от последната, може би дори най-важна глава „Подобряване на речника“: „В този свят аз и ти имаме само четири точки на контакт. Нас ни преценяват само по четири неща: какво работим, как изглеждаме, какво казваме и с каква лекота го казваме“.
