Неоспорима истина е, че всяка нова книга на Паулу Коелю предизвиква интерес сред многобройните му почитатели. Аз не правя изключение и от години прилежно си събирам и чета всички негови романи. Ала когато видях заглавието на най-новата му книга, „Изневяра“ (изд. „Обсидиан“), бях откровено изненадана, и то не в приятния смисъл. Едва ли има по-банално и същевременно по-грабващо заглавие за роман, нека бъдем честни. Затова и още тук ми светна една сигнална лампичка да бъда нащрек какво ме очаква…
Накратко, Линда е журналист, на 31, омъжена от 10 години, с две деца. Има идеалния съпруг, идеалното семейство, идеалния живот. Но само на пръв поглед. Дълбоко в себе си Линда е неудовлетворена, несигурна и объркана жена. Тя не смята, че е достатъчно щастлива и мисли, че има нещо, което не й достига. Намира го в Якоб, нейна стара любов, сега вече преуспял политик, а не тийнейджър, също женен, без деца. Забранената любов пламва и страстта заплашва да разруши всичко по пътя си. Дотук все още звучи банално, нали? За съжаление, така си остава и до края на романа.
„Изневяра“ през цялото време ме изпълваше със смесени чувства. От една страна се борех да преглътна факта, че книгата ми се струва комерсиална и елементарна, а от друга си мислех, че е достатъчно правдоподобна, за да се хареса по навик на всички почитатели на автора.
Едно нещо е факт – освен в заглавието и в сюжета, има още една изневяра, която е далеч по-непростима за мен и това е изневярата на Паулу Коелю към дълбочината на героите му. Героите са развити, но или само до половината, или прекалено повърхностно. За мен Коелю видимо е започнал да пише все по-продаваеми и лесносмилаеми неща, сякаш подценява интелекта на читателите си.
Изводът отвсякъде си е само един и той безспорно ме натъжава- за мен нивото на Паулу Коелю пада все по-ниско и ниско. Имам чувството, че всяка средностатистическа жена по света може да си отвори дневника на произволна страница и да доразвие същия сюжет, какъвто се е опитал да заплете Коелю. А може би той точно на това е и разчитал – колко много жени ще се припознаят в главната героиня, която видимо е поредната жена, незнаеща какво иска. На мен обаче много ми се иска да вярвам точно в обратното – че има повече жени на тази възраст, а и по принцип, които са наясно със себе си и с това какво искат от живота.
Добре помня как ми въздействаха първите романи на Коелю, до които се докоснах. Стилът от „Вероника решава да умре“, „Единайсет минути“ и „Захир“ не присъства в „Изневяра“. Тук той по-скоро се доближава до първата книга, от която останах разочарована: „Победителят е сам“, а разочарованието ми се дължеше именно на това, че историята на героите започва да прилича по-скоро на зле режисиран сапунен сериал за отегчени от живота майки, отколкото на подобаващ роман за силни жени, които да вдъхновяват. Не че Коелю не се е опитал да завърти сюжета точно в тази вдъхновяваща насока, но някак не му се е получило достатъчно добре – за разлика от „Алхимикът“, например.
Едно от малкото хубави неща в „Изневяра“ е, че наистина се чете бързо, т.е. лесно се преглъща, особено за хора без много претенции. Книгата ми идва даже малко като чиклит, а аз далеч не очаквам такъв тип романи от Паулу Коелю. Да не споменавам сексуалните сцени, които се е опитал да опише старателно, но за мен само внасят още пошлост в цялостната картина. Чудя се дали все пак да не му дам една червена точка, че се е опитал да напише всички тези неща през погледа на жена...
Финалът беше очакван – разкаяние, осъзнаване на важните неща в живота, духовно пречистване и любов. Линда вече е пораснала, само за миг при това. Наплакала се е едно хубаво, захвърлила е апатията далеч зад себе си, научила се е, че може да обича по-силно и е заредена с положителна енергия. Животът й продължава, а книгата свършва.
Може би все пак романът „Изневяра“ ще се превърне в необходимата терапия за много хора по света. Може би голяма част от читателите ще намерят нещо полезно за себе си сред думите на Паулу. Може би „Изневяра“ ще им вдъхне куража, който им липсва, за да продължат напред и нагоре, както Линда прави. Или поне ще ги накара да се замислят дали те са поели по правилния път…
Можете да поръчате книгите на Паулу Коелю от Ozone.bg.
Току-що привърших с прочита на книгата и напълно споделям мнението Ви.
Човек критикува това от което най-много се страхува. Явно Ви е страх то изневяра. Коментара , че Единадесет минути е задълбочен образ, е потресаващ. Нямате половината от интелекта и визията на Коелю. Той е човек с широк поглед, разглежда житейските дълбочини и плитчини, красотата е в разнообразието, което излага в книгите си. Но е нужен ум, за да бъде разбран и правилно оценен. Критиката Ви не струва. Книгата е ОК.