Около 10 на сто от пълнолетното население на България са активни читатели, а сред тях 4% са „страстни читатели“, сочи изследване „Четенето и книгата в България (2006–2021)“, направено от „Алфа Рисърч“, което проследява дългосрочните тенденции в читателските навици. Данните показват, че за периода 2016 – 2021 г. е характерна тенденцията на запазване дела на активните читатели. Те четат интензивно както на книжен носител, така и в електронна среда. През годините се наблюдава устойчив и по-капсулиран профил на хората, за които четенето е сред предпочитаните им занимания – две трети са жени, над 50% – висшисти и също толкова – над 50-годишна възраст, три четвърти са съсредоточени в столицата и най-големите областни центрове. Художествената литература и класическото четене са в сърцевината на читателските им практики. Обобщеният образ именно на тази група е „идеалният тип“ за издателите.
По етнически състав групата на активните читатели е изключително доминирана от българи, докато почти изцяло отсъстват етнически турци и роми. Сред младите хора, студентите са по-активни читатели от учениците – 55% от студентите са четящи в тесния смисъл, за разлика от 42% сред учениците.
От анкетираните, посочващи четенето като свое обичайно занимание, едва 11% са до 30 г. и 15% до 40 г. Тези дялове, съпоставени с факта, че над 80% от същите възрастови групи не четат, а вършат други неща в интернет, показват много сериозно изместване на четенето от други активности в електронната среда.
Въпреки че художествената литература е в сърцевината на нейните читателски практики, тази аудитория е по-активна и в четенето на други текстове, като вестници, списания, включително в електронен вариант през интернет, блогове и постове, професионална литература. Това са хора, които по-често посещават културни събития като театри, концерти, кино, повече пътуват, или излизат навън, прекарват повече време в интернет пространството. От три до пет пъти по-често от останалите участват в различни граждански инициативи и защита на определени каузи – екологични, културни, благотворителни и пр.
Слабо активни читатели и почти нечетящи книги са около 40% от пълнолетното население. В този клъстер влизат основно хора със средно и по-ниско образование, както над 60 г., така и млади хора – 18-25 г., занимаващи се с ръчен труд, безработни, живеещи основно в малките населени места, с ниски доходи. В начина си на живот те са ограничени предимно в дейности като гледане на телевизия, по-младите от тях – общуване чрез социални мрежи, но не и четене в интернет. Изключително рядко посещават културни събития, или участват в каквато и да било форма на гражданска активност. При тях е най-силно изразен спадът на интереса към четенето и заменянето му с ТВ култура и другите консуматорски развлекателни дейности.
Практически нечетящи са около 20% от пълнолетните българи. Тази група се формира от най-непривилегированите и уязвими групи от населението. Това са предимно хора от селата и малките градове, възрастните поколения, с основно или по-ниско образование, ниски доходи, работещи неквалифициран труд, пенсионери, безработни. Особено ясно изразено тук е неравенството по етнически признак. Така например, всеки трети респондент с ромска етническа принадлежност никога не е чел книга през живота си, а други 46% са прочели не повече от десет. Сред пълнолетните граждани от турски произход едва 8% посочват, че никога не са чели книги, но всеки втори от тях е прочели едва няколко книги в целия си живот. За сравнение, при хората с български етнически произход, никога нечелите са едва 2%, а тези, запознали се с до десет книги са около 9-10%.
В изследването се наблюдава е и група от практически нечетящите – 8%, които четат по-рядко от един път годишно, или въобще не четат каквито и да било четива.
Важна, но тревожна тенденция, която повтарящите се вълни на проучването открояват, е увеличаването на дела на хората, които декларират за самите себе си, че „почти не четат“ – от 19.9% през 2014 г. на 26.2% през 2021 г. На практика, всеки четвърти вече заявява, че четенето не просто не е сред приоритетните му или обичайни занимания, но е изключено изобщо от обсега на кръгозора му. Тази еволюция е многократно по-силно изразена сред хората от малките градове и селата (37%-42% от тях), пенсионерите (41%), хората с основно образование (62%), безработните (58%), ромите (68%).
Друг нов щрих, който изследването от 2021 г. прибавя е, че самоопределението „почти нечетящ“ използват и 20% от младежите между 18 г. и 30г., 26% от хората със средно образование, 39% от работниците, 20% от частните собственици.
Изследването показва още, че публикациите в социалните мрежи се оказват най-разпространеното четиво сред българите за 2021 г. Според данните постовете в социалните мрежи са най-четени сред българите (38.7%), докато на второ място остава художествената литература с 37.4%. След тях се нареждат имейлите и съобщенията (33.8%) и информационни интернет портали (30.2%).
Хората най-често четат до 5 книги годишно (30.4%), а едва 5.1% прочитат повече от 30 книги за 12 месеца. Близо половината от българите никога или твърде рядко четат през свободното си време, а най-предпочитаната активност е гледането на телевизия (70%), докато за младежите до 30 години – различни дейности в интернет (57%).
Основната причина хората да четат остава удоволствието (45.6%), а след това се нареждат информирането по различни въпроси (38.2%) и развлечението (33.5%).
Съвременната българска литература се чете от близо 350 хил. души. Около 15% от анкетираните четат съвременни български автори, а най-предпочитани са художествените романи (37.4%), световната класика (20.4%) и документалната и историческа литература (19.4%)
Близо половината (45%) от анкетираните пък изобщо не разговарят за книги, а едва 8% участват в някакъв вид читателски общности.
Значителна положителна промяна се забелязва в дела на родителите, които четат на децата си. Към 2021 г. 83% от родителите четат на децата си, а преди 15 години те са били 59%. Повечето родители посочват, че най-голямо влияние върху желанието на детето да чете оказва семейството (50.6%) и едва след това училището (30.9%)
Мнозинството от читатели купуват книги от книжарници или заемат книги от приятели, като на библиотеките се доверяват само 19.4% от анкетираните. При избора си на книга активните читатели вярват най-вече на препоръката на приятел, популярността на автора и информацията за книгата в медиите.
Най-често четящите хора са прочели до 100 книги в живота си досега (13%), а 10% са прочели повече от 500 книги. Голяма част от анкетираните (47%) вярват, че всяка възраст е подходяща за четене, докато други 42% смятат, че юношеските години са най-хубавото време за тази дейност.
