Джеймс Патерсън е един от най-продаваните американски автори на трилъри, а напоследък пише и фентъзи, както и детска литература. Голяма част от книгите му са бестселъри и неслучайно са филмирани. Само до 2012 година има продадени над 260 млн. копия по света, което автомачино го поставя начело в класацията, изпреварвайки дори Стивън Кинг, Джон Гришам и Дан Браун.
Авторът на поредиците “Алекс Крос”, “Женски клуб ‘Убийства’” и “Средно училище” обаче е разочарован от адаптациите по своите романи. „Настоящата ми теория е, че съм жертва на едно карикатурно убийство“, казва той за New York Times. Вижте цялото интервю, което Патерсън дава за рубриката “Неделно книжно ревю” в следващия брой на американския вестник.
– Коя е най-добрата книга, която прочетохте досега през 2013-та?
Прекарах няколко динамични и вълнуващи лета в клиника за психично-болни близо до Кеймбдридж, Масачузетс. Там изкарвах парите си за училище, честно. Аз обичам лудите. Особено лудите писатели: Уилям Бъроуз, Жан Жьоне, Кен Киси, Силвия Плат, Кормак Маккарти. Може би затова и любимият ми роман засега от тази година е “Къде отиде, Бернадет”. Книгата е по-смешна дори от цял сезон епизоди на сериалите “Модерно семейство”, “Обуздай ентусиазма си” и “Оправдан”. А и това е най-оригиналният и изпълнен с въображение роман, който съм чел след “Изобретението на Хюго”.
– Ако трябваше да назовете любимия си писател, кой щеше да бъде той?
Много по-комфортно се чувствам да пиша книги, които стават “любими”, отколкото да давам оценка и да провъзгласявам кое е най-доброто. А и се опасявам, че ще трябва да използвам множествено число – любимИ писателИ. Габриел Гарсия Маркес, Джеймс Джойс и Гюнтер Грас са важни за мен, защото техния начин на писане ми помогна да осъзная, че мен не ме бива много-много в тази част с писането. Тези трима автори, убийци на мечти, са все още сред моите фаворити. Както и Джордж Пеликанос с неговата игра на трилър и мистерия. А също и Ричард Прайс, който очевидно помни всяка добра фраза и реплика, които е чул някога. Това важи особено за първият му роман “The Wanderers”, който направо ме поболя от завист, направи ме безгрижен, но и податлив към ревност.
– Кои смятате, че са най-добрите писатели на трилър за всички времена?
Ето пак това дребнаво определение “най-добър”. Но щом ще се придържаме упорито към него, обичам Нелсън Демил, Майкъл Конъли, Джеймс Лий Бърк, Денис Лихейн, Уолтър Мосли, Дон Уинслоу и Ричард Прайс, разбира се. Из книгите ми с главно “К” са “Night Dogs”,? “The Ice Harvest”, “Marathon Man”, “Different Seasons” и “Cutter and Bone”. Вярвам, че трилърите са за това – да те накарат да изтръпнеш, а повечето не могат да го направят, или поне на мен не ми влияят така.
Също така не вярвам, че авторите на трилър трябва непременно да се ограничават до правилата на реализма. Понякога попадам на претенциозни рецензии, че даден трилър не е достатъчно истински и реалистичен, че “подобна сцена никога не би се разиграла в истинския живот”. Това ми напомня за един критик, който беше обвинил, че Клee и Шагал не са много реалистични.
– Кой е любимият Ви недооценяван или пренебрегван писател?
Да предположим, че повечето от добрите автори аз самият не съм ги оценил достатъчно, но определено съм фен на “Г-жа Бридж” и “Г-н Бридж” от покойния Евън С. Конъл. Конъл беше първият, както и Йежи Косински (“Стъпки”, “Нарисуваната птица”), които ме открехнаха за силата на кратките, сбити и духовити глави в книгата – или поне кратката част я усвоих. “Записките на един фен” от Фредерик Ексли е друга пренебрегвана книжна прелест. Също и поредицата на Едуард Ст. Аубин “Патрик Мелроуз”, както и Джордж Сандърс и неговата “CivilWarLand in Bad Decline”. Друг е въпросът, че на всеки Джордж Сандърс се падат дузина други не само недооценени писатели, ами такива, които тепърва някой трябва да открие за широката публика.
– Какви истории привличат вниманието Ви?
Гледам да избягвам същия тип книги, както и хора – скучни, лицемерни (фалшиви), целомъдрени, надути, подли. Е, може би последното определение все пак отпада, ако говорим за книги.
– Кои са заглавията, с които ще ни изненадате, че присъстват на рафтовете във Вашата библиотека?
Не съм много сигурен кои сте тези “Вие”, които ще останете изненадани. Но предполагам, че някои хора биха се изненадали от “Train Dreams”, “Караваджо”, “Swerve”, “Какво говорим, когато говорим за Анe Франк”, “Стихове 1962-2012” от Луиз Глюк. Други пък биха се изненадали, че харесвам т.нар. стил чиклит. Имам и дузина детски книги. Аз лично се изумих, че намерих сред лавиците си “11/22/63” – не се ли предполага, че трябва да съм сърдит на Стивън Кинг?
Илюстрация: Джилиан Тамаки, NYTimes
– Четете ли въобще наръчници за самопомощ? Какво бихте ни препоръчали?
Аз вярвам по-скоро в това човек да помогне сам на себе си, а не да очаква и да търси помощ от другите. Опитвам се да избягвам хора, които са се самонарочили за експерти в дадена област.
– А коя от всички Ваши книги Ви е най-любима?
Хм, кое от всичките ми деца ли? Ами, в момента страст са ми детските книги, с които се надявам да накарам повече от децата да четат (имам предвид твоите деца и внуци, скъпи читателю) – поредицата “Средно училище”, “I Funny”, “Maximum Ride”, “Treasure Hunters”. Безспорно се гордея със създаването на Алекс Крос, Женски клуб “Убийства”, Майкъл Бенет, поредицата “Private”. Но стига с егоцентричните списъци.
– От филмите, направени по Ваши книги, кой е любимият Ви? Защо филмът стана толкова добър?
Малко е тъжно, но аз смятам, че книгите ми си остават по-добри от адаптираните филми по тях. Аз съм тотален киноман, така че този факт е още по-депресиращ за мен. По настоящем смятам, че съм жертва на карикатурно убийство в някои квартали на Холивуд – “О, този автор на самолетни романчета е издал нов бестселър!”. Ето и една истинска история – когато излезе “Завръщането на паяка”, получих доста сносна оферта от едно студио. Всичко, което те ме караха да променя, беше да направя Алекс Крос белокож.
– Опишете ни най-доброто писмо, което сте получавали някога от Ваш почитател.
Получавам стотици много мили и прочувствени писма от родители, които са ми благодарни, че съм накарал децата им да започнат да четат. Всяко едно такова писмо направо осмисля деня ми, даже цялата ми седмица. Много, ама много жени ми благодарят, че мъжете им започват да четат или се завръщат към четенето. И понякога се случва някой мъж да ми благодари, че съм накарал жена му да хване книга в ръка, но това се случва по-рядко.
– Коя е книгата, която най-много Ви е повлияла в личен и в професионален план?
“Тристрам Шанди” (“Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен” на Лорънс Стърн – б.ред.) направо ме разтърси като студент и ме отскубна от онова зомби състояние, в което бях изпаднал – когато виждаш всички онези знаменити възможности да нарушиш правилата всеки път щом ти се прииска. Да мешаш първо лице с трето лице – защо не, ако това помага за твоя сюжет? Изречения без глаголи? Ама, разбира се!
– Ако можеше да препоръчате на президента една книга, коя щеше да бъде тя?
На мен лично ми се струва, че Барак Обама си е изчел доста книжки като цяло. Но може би няма да е лошо да прегледа Е.М.Форстър “Two Cheers of Democracy” или Тина Фей с “Bossypants” – подобни книги биха му помогнали да се обгради с хора, които не смятат, че знаят всичко за всичко, а хора, които са бедни, които са богати, които се разболяват, които остаряват, които водят война. И ако има значение за някого, аз гласувах именно за Обама.
– С много книги ли сте израстнал? Какви са спомените Ви като дете, какво са Ви чели?
Всичко става леко замъглено в края на тунела от онова време, но си спомням, че и майка ми, и баща ми четяха по много – най-често бестселъри. Но по-добрите като Гор Видал, Херман Уолк. Не си спомням да са ми чели като малък, даже не помня какво е да бъдеш дете. Някои приятели вярват, че аз никога не съм бил дете.
– Имате ли си любим литературен персонаж или герой от детството?
Питър Пан. Обичах Питър Пан. И все още обичам Питър Пан. “Питър Пан” е единственото пътешествие на Дисни, което ми хареса. И съм почти убеден, че започнах поредицата “Maximum Ride” за деца, стартирайки с моя любим Джак, плод на привързаността ми към Питър Пан.
– Разочароваща, надценявана, просто лоша – коя беше книгата, от която се очаква, че ще Ви хареса, но не Ви хареса в крайна сметка? А коя беше последната книга, която не довършихте?
Обикновено зарязвам по книга-две на седмица. Понякога си излизам на филми и дори на пиеси от Бродуей. И мисля, че това е най-разумното, което човек може да направи. Не съм голям фен на Гетсби, нито успях да вникна в “Дон Кихот”, макар че наистина вярвах, че този роман ще ми хареса.
– Ако можеше да се срещнете с някой автор – жив или мъртъв, кой щеше да е той? Какво бихте искали да узнаете?
Очарован съм от идеята това да бъде Джеймс Джойс, но малко се съмнявам, че ще има за какво да си говорим. Бих обядвал с Бил Клинтън и може би бих пийнал с Хънтър Томпсън, но само едно-две питиета. Виж, вечеря с Анджелина Джоли звучи чудесно – тя пише ли?
– Ако можеше да срещнете някой литературен персонаж, кой искате да е той?
Иисус, някъде в късните му 20 или ранните му 30 години. Преди Разпятието. Бих го посъветвал относно предстоящия му опит на кръста. Бих му предложил да говори с баща си за това. Да изтъкне своите добре обосновани причини за неговата гледна точка. Може би трябваше да спомена, че съм против разпятията като начин за възпитание.
