Ако те обичах по-малко, може би
щях да мога да говоря повече за това.
Джейн Остин е писателка, която описва живота в едно време и общество различни от днешните. Жените в нейните романи привидно са подвластни както на мъжете и финансовите им възможности, така и на социалните възгледи. И въпреки това историите звучат много актуално и са едни от любимите на читателите по целия свят. За живота на гениалната авторка за жалост се знае твърде малко. Единствените сведения, които съществуват, са черпени от писмата, които е писала до сестра си Касандра.
Джейн е родена на 16 декември 1775 г. в Стивънтън, графство Хемпшир. Като деца двете с Касандра са изпратени в пансион. Там ги обучават на френски, правопис, бродерия, музика, танци и театър. И двете момичета обаче се разболяват от тиф и едва оцеляват.
Когато е на 11 г., Остин напуска пансиона, тъй като родителите й повече не могат да плащат обучението. Впоследствие се образова чрез четене и благодарение на съветите на баща си Уилям и на братята си Джеймс и Хенри. Момичетата тършували из домашната библиотека, която съдържала повече от 500 тома.
Джейн започва да пише още на 12 г. поеми, кратки истории и пиеси, за забавление на семейството. Когато става на 18 се насочва към по-дълги и сложни произведения. Между 1793 и 1795 г. завършва краткия епистоларен роман „Лейди Сюзан“, смятан за най-амбициозния в ранната й младост. Малко по-късно пише „Елинор и Мариан“, който през 1811 г. излиза преработен под заглавието „Разум и чувства„.
Последната страница от писмо на Джей Остин до сестра и Касандра, 1799 г.
Известно е, че когато е на 20 г., Джейн преживява съдбовна любов, която променя цялото й същество. Тогава тя се запознава с племенника на съседите Томас Лефрой, току-що дипломиран студент по право, който смята да започне адвокатска кариера в Лондон. Той е привлекателен, интелигентен и образован, но беден. Зависи изцяло от богатия си чичо, за да завърши образованието си и да се наложи в професията.
В продължение на два месеца младите се срещат непрекъснато в Стивънтън, където Джейн живее с многобройното си семейство.
„Почти ме е страх да ти разкажа как аз и ирландският ми приятел се държахме. Представи си възможно най-шокиращия начин, по който танцувахме“, пише тя на Касандра.
Роднините на Лефрой обаче се намесват и прекратяват връзката, защото Джейн е от дребната аристокрация и няма достойна зестра. Бракът между двамата е невъзможен. Томас се връща няколко пъти в графство Хемпшир, но така и не успява да се види с любимата си.
Именно по това време Джейн Остин завършва най-известната си творба “Гордост и предрасъдъци”, която разчуства и до днес. Романът на младата авторка е към несправедливостта и изкривените виждания, които причиняват много болка на самата нея, като не й непозволяват да бъде със своя любим.
През живота си писателката получава едно-единствено предложение за брак, когато е на 27 г. Заедно с Касандра отива на гости на техни приятели, които живеят в Бейсингсток. Брат им Харис Биг-Уайтър също е там. Той не се колебае да поиска ръката на Джейн и тя приема. Макар да е завършил в Оксфорд, Харис е лишен от очарование. Говори малко, заеква и е твърде агресивен в разговорите. Младата жена обаче го познава от дете, освен това бракът би осигурил охолен живот както на нея, така и на семейството й. Харис е наследник на големи имения и би могъл да даде на родителите й спокойни старини, на Касандра – собствен дом, а на братята й – помощ в кариерата.
Знае се обаче, че след като преспива, Джейн се отмята от даденото обещание и отказва да се омъжи за Харис. Нито писмо, нито дори ред от дневник подсказват какво я е накарало да размисли. През 1814 г., само три години преди смъртта й, едно писмо на писателката до нейна племенница разкрива какви са били вижданията й за брака.
„Трябва да приемеш предложението за брак само ако бъдещият ти съпруг ти харесва истински. Всичко е за предпочитане и понасяне пред брак без любов“, пише Остин.
В средата на 1798 г. Джейн започва трети роман. Това е бъдещият „Абатство Нортънгър„, пародия на готическите романи. През 1803 г. издателят Бенджамин Кросби откупва правата върху него за 10 лири. Той обещава, че ще го публикува бързо, но го забравя. Едва през 1816 г. Остин си възвръща правата върху текста.
Църквата в Стивънтън, от биографията на авторката „A Memoir of Jane Austen“, написана от племенника и Джеймс Едуард Остин-Лий
През януари 1805 г. бащата на писателката умира и следващите няколко месеца са единственото време в живота й, когато тя престава да пише. През 1814 и 1815 г. завършва още две произведения, които намират широк отклик у тогавашната публика – „Мансфийлд парк“ и „Ема“. Оказва се, че самият крал Джордж Пети се възхищава от книгите й и пази всяка от тях във всеки свой замък. През ноември 1815 г. Остин е поканена в Лондон от кралския библиотекар, който я съветва да посвети „Ема“ на регента. Авторката никак не харесва въпросната личност, но няма как да откаже. По-късно обаче създава сатирата „План на един роман според съвети от различен произход“, построена като „идеалния роман“ според указанията на библиотекаря.
В началото на 1816 г. здравето на Остин значително се влошава. В началото тя не обръща внимание и продължава да работи. Болестта ту я поваля на легло, ту състоянието й се подобрява. Умира на 18 юли следващата година, още ненавършила 41 години. Погребват я в катедралата на Уинчестър.
Можете да поръчате книгите на Джейн Остин от Ozone.bg.
