Жером Лубри е един от най-нашумелите млади френски писатели, познат у нас с криминалните романи „Тайните убежища“ (преводач Росица Ташева) и „Глава 12“ (преводач Иван Баталов), издадени от „Ентусиаст“. Носител е на различни награди, сред които Silver Plume Libre и Prix Cognac за най-добър френскоезичен роман за 2019 г. В началото на годината Лубри гостува в България по покана на Френския културен институт, за да вземе участие в „Нощ на четенето“ 2024 г. В разговор за „Аз чета“ той сподели повече за пътя си от запален читател до бестселъров писател. Нужен ли ни е определен процес, за да създаваме увлекателни книги? Как се пишат напълно различни романи от един и същи човек и на какво ни учи подобно предизвикателство? Открийте отговорите в текста.
Има ли нещо, което отличава френската криминална литература според вас?
Не мога да посоча нещо характерно само за френските писатели. Често засягаме разнообразни теми – психология, философия, религия, политика… Понякога добавяме и социална тематика в сюжета. Но може би фактът, че в книгите се откриват елементи от френското общество, култура, типични местности, е това, което отличава нашите романи.
А ако се фокусираме върху вас и вашата история, какво ви вдъхнови да започнете да се занимавате с писане?
Роден съм в малък град във Франция, където и до днес се намира най-голямата печатница в страната. Когато бях дете, майка ми имаше познат, който работеше там и всеки месец ни носеше големи кашони с бракувани книги – издания с грешно изрязани или отпечатани корици, които не могат да бъдат продадени. Така аз започнах да чета на много ранна възраст и то книги от всякакви жанрове. Още деветгодишен започнах да си мечтая, че и аз бих могъл да пиша така един ден. Но интересното е, че в тези фантазии се виждах на една по-късна възраст – на 60 или 70 години, сам на бюрото вкъщи, пишещ книга след книга. А мечтата беше да пиша, не да бъда публикуван. Да създавам истории и герои, да прекарвам време само с тях и с думите.
Тази мечта непрестанно ме съпътстваше през годините, но чаках момента, когато ще мога да спра да работя за шест месеца, например, за да се отдам изцяло на сюжета, който имам в главата си. Когато се отвори такава възможност, рискувах и за мой късмет, резултатът беше успешен.
Наистина това е смело решение, да се откажете от сигурността и да се впуснете в преследване на писателската мечта, но сега и читателите са щастливи, че сте го направили. Как изглежда работният ви процес днес, прилича ли на онези детски фантазии?
Всъщност нямам абсолютно никакъв процес. (смее се) Не пиша както някои колеги – само сутрин или само следобед. Има дни, в които пиша непрестанно, и други, в които не мога да завърша и една страница. За мен това не е работа от девет до пет. Когато усетя, че имам нещо, което искам да кажа, имам идея, която да опиша, сядам и го правя. Но нямам техника, ритуали или конкретно време, а по-скоро разчитам на вътрешното чувство или вдъхновение, ако можем да го определим така.
Книгите ви всъщност са много различни – крият нови места, герои, теми, дори стил на писане. Можем ли да кажем, че това е вашият начин да се предизвиквате всеки път или има друга причина да търсите такова разнообразие?
Когато написах първия си роман, целта ми беше да създам типична криминална история в духа на американските романи. В следващите исках да изследвам паметта и да си играя с читателя от първата до последната страница. Исках да го изненадвам до самия финал. Така че наистина всяка книга е предизвикателство. Предизвиквам се с местата, които избирам, с героите, които изграждам. Трябва да се предизвикваме, за да се учим и развиваме.
А сега, гледайки назад, смятате ли, че сте се променили през тези години и след тези книги – като човек и като писател? Правите ли нещо по различен начин в сравнение с първите книги?
С времето става все по-лесно да пишеш. Думите идва по-лесно. При първата книга си обзет от множество съмнения, непрестанно се колебаеш. С всяка следваща ставаш все по-уверен. Не мисля, че съм променил нещо генерално в начина си на писане. Но може би най-голямата разлика е, че сега знам, че пиша за читателите. При първия роман не бях сигурен дали изобщо ще бъде издаден. А сега нося отговорност към читателите и тук е другото ми голямо предизвикателство – отново и отново да създавам романи, които хем да са различни, хем да им харесват. В същото време, докато пишеш, трябва да заглушиш този глас и да мислиш само за героите и историята.
Представям си колко трудно може да е това и ако не успеете да се абстрахирате, колко много съмнения могат да се породят. Особено след успеха на първата книга, както беше казал някой: „вторият роман е винаги най-труден за написване“.
Да, затова на първо място трябва да бъдат героите и историята, за да изтласкаме съмненията.
Снимка: Издателство „Ентусиаст“
Щом залагате толкова много на герите, имате ли си любим сред тях?
Не, не… Обичам си ги всичките. (казва с изражението на човек, когото си попитал кое му е любимото дете)
Често в книгите си пишете за млади хора, за детството, за теми, свързани с юношеството и порастването. Защо е важно това за вас?
Обикновено човек израства или в много трудна, болезнена среда и има нужда да говори за това, или е щастлив да бъде част от семейство, което го подкрепя и обича. При мен беше второто – бях съвсем безгрижно дете. Сега имам син на 15 години и чрез него си припомням много от предизвикателствата на тийнейджърството. От една страна се изкушавам да пиша за това, защото имам тези пресни примери, а от друга – ми е интересно да изследвам първата ситуация, която описах. Тя ми е непозната, но е важно да бъде разглеждана. Обаче в най-новата ми книга, която предстои да излезе във Франция, обещавам, че няма да включвам тийнейджъри и котки. (Посмяхме се на идеята, че това ще е още един начин да се предизвика, за да даде нещо различно на читателите. Оказва се, че котките и кучетата невинаги са в безопасност в книгите му, така че може би е за добро, че няма да са включени поне в следващия му роман.)
Около всички литературни представяния и срещи с читатели имате ли такива, които са се откроили за вас?
Винаги е много интересно да видиш как читателят е прочел книгата, каква е неговата интерпретация, какво е харесал или не. Веднъж една дама се разплака пред мен. Няколко пъти са ми предлагали брак… Но си спомням една среща с човек, който беше прочел цялото ми творчество и ми каза: Ставате все по-добър писател с всяка следваща книга. Беше много приятно да го чуя. Но най-много се радвам, когато ми кажат, че всеки роман е сякаш написан от различен автор. Имам трилъри, малко по-мрачни истории, по-леки криминални сюжети… Старая се да променям писането и ефекта от него с всяка книга и тези отзиви ми потвърждават, че съм се справил.
А какво предстои?
Пиша осмия си трилър, който ще излезе на френски през октомври. Действието ще се развива в Южна Франция и отново планирам да си поиграя с читателите, докато стигнат до развръзката.
Снимка: Издателство „Ентусиаст“
Дори и книгите да са различни, тази игра с читателя си остава вашата запазена марка. Като за финал какво бихте казали на българските ви почитатели?
Благодаря на всички, които са прочели книгите ми. Много се радвам, че романите ми се харесват във Франция, но да бъдат издавани и четени в чужбина ми носи голямо удовлетворение. И се надявам, че всеки път, когато решите да изберете наша книга, можете да си представите колко щастливи ни прави това.
Разговорът с Жером Лубри е последният от поредицата интервюта с френски автори на криминални романи. Благодарна съм за времето, което ми отдели в минутите преди срещата с читатели във Френски културен институт, и се надявам сред абзаците да усетите тънкия хумор и лекотата, с която Лубри подхожда към всеки разговор и към писането и литературата като цяло. Сякаш понякога се появява онова деветгодишно момче, заровено в книгите и мечтаещо един ден да стане писател.
Усещането за писането едновременно като забавление, удоволствие, сбъдната мечта, необходимост открих и у Мишел Бюси, Бернар Миние и Франк Тилие, с които също разговарях по време на „Нощ на четенето“ 2024 г. Както в книгите си, така и на живо всички те са много различни и в същото време като умели разказвачи ни превеждат през своите истории, споделят ни повече за писателската работа, повдигат интересни въпроси и споделят още по-интересни уроци от пътя, който ги е извел до челните места в бестселъровите класации във Франция. Така че дори да не сте почитатели на криминалния жанр и трилърите, със сигурност може да откриете по нещо ценно във всяко от интервютата.
Книгите на Жером Лубри, както и много други заглавия, част от тях намалени, може да намерите в Ozone.bg.
