В Баиа е тъкмо време за карнавал. Но карнавалът не е само веселие, той неизменно дава и жертви, като например Вадиньо, съпруг на хубавата Дона Флор, известна учителка по готварство. Вадиньо пада мъртъв от изтощение, танцувайки до смърт из спечените от жега улици, маскиран като баиянка.
Животът обаче трябва да продължи и Дона Флор се омъжва повторно – този път за известен аптекар, любител на класическата музика, на реда, методичен и последователен във всичко, дори в секса, който практикува единствено в сряда и събота.Всичко върви по реда си, докато Дона Флор не открива в леглото си призрака на Валдиньо, гол и готов да я прелъсти. От този ден нататък тя ще трябва да живее с двамата си съпрузи. (От корицата)
Има три порока, за които трябва да благодарим на Южна Америка – какаовите зърна, кокаина и пурите. Аз употребявам само първото и то завито в станиол и с надпис „Milka“ или „Lindt“ върху него. Другите две успешно замествам с латиноомериканската литература и може би най-голямото й постижение – магическия реализъм. Жоржи Амаду е бразилец, роден в щата Баия – мястото, където се развиват всичките му романи. В творбите му присъстват жените на Баия -консервативните, но страстни бразилки, развратните, но набожни мулатки, ароматът на кафето и вкусът на морската кухня.
Усещането, когато четеш „Дона Флор и нейните двама съпрузи“ е сякаш се намираш в кухнята на учителката по готварство и докато нетърпеливо чакаш невероятните й, немислими за нашите географски ширини ястия да ти бъдат сервирани, всъщност присъстваш на угощение за сетивата и душата си. Къде срамежливо, къде сърдито, учителката по готварство ти разказва за първия си съпруг Вадиньо, който е непоправим комарджия и още по-непоправим женкар, но и единствения, способен да прелъсти достопочетената Флор, та да избяга тя от вкъщи и да се омъжи за него. Всъщност романът започва със смъртта на Вадиньо, умрял от изтощение, облечен като жена, докато танцувал на карнавала. И докато дона Флор ни разказва романтичната и невероятна история на връзката си с Вадиньо, ние се запознаваме и със мъдрата й леля, властната и манипулативна майка, за която сякаш са измислени вицовете за тъщи, клюкарките от квартала, проститутките и биячите от публичните домове и казина и постепенно осъзнаваме, че ако има място, където бихме искали да живеем, то това е пищната, разгулна, разточителна Баия в годините преди Втората световна война.
Но ето, че Вадиньо е мъртъв и дона Флор трябва да свикне с тихото, нерадостно съществуване на вдовица. А тя е млада, красива и макар нехранимайкото често да е бягал подир фустите, целувките му подпалвали и без това горещите екваториални нощи…
И така докато дона Флор не среща аптекарят – човек с достойнство и положение, който стриктно изпълнява съпружеските си задължения в сряда и петък, но си позволява да повтори в четвъртък, ако е силно развалнуван.
Животът потича спокойно, докато един ден дона Флор не заварва голия Вадиньо в леглото си. Много пъти устоява на страстните му думи и горещите устни, гони го и той си тръгва обиден и разгневен, а всички комарджии в Баия печелят и разоряват казината…
Обожавам тази книга, защото ме кара да се смея, изкушаваме да опитам някои от рецептите и да ги споделя с някой красив, но неверен Вадиньо. А може би най-хубавото й е, че ме кара да съм спокойна и да не се чувствам гузна, от нещата които носят удоволствие – храната, секса и клюките…
