Героите на Джулиан Барнс нерядко имат склонност към вманиачаване. Не е нужно обектът на обсесията им да е голям или обществено значим. Те си намират нещо, в което да се вкопчат, и след това посоката е само една – към пълно разнищване и натрупване на възможно най-много знания, ценна информация и нищожни детайли, които да поддържат огъня на страстта им. Типичен представител – Джефри Брейтуейт, героят в „Папагалът на Флобер“ (изд. „Обсидиан“).
Нека не се разбира, моля, че според мен Гюстав Флобер не е обществено значима личност и пристрастеността към него е необяснима. Тук думата ми е по-скоро за дълбочината, в която английският пенсиониран лекар навлиза, за да опознае любимеца си. Той жадно е изгълтал всяка публикувана думичка за французина и нескрито мечтае да открие нови и непознати до момента факти.
Трудът, който Барнс е положил за написването на тази книга, е изключителен! За да уплътни образа на своя герой, авторът е изровил стотици любопитни факти, които е систематизирал по уникален начин. Подредени и категоризирани биографични данни за Гюстав Флобер; любопитен очерк за животните, на които французинът се е самооприличавал; опровергаване на някои от най-ожесточените упреци, дело на критиците и неприятелите му; колоритно описание на всички знайни железопътни пътешествия на автора; носталгични нотки за незавършените му творби; добре структурирана защита срещу 15 обвинения към автора; речник на готовите истини и какво ли още не.
„Папагалът на Флобер“ е ценна творба – в художествен, но и основно в научно-литературен план. Подробна и нестандартно поднесена биография на Гюстав Флобер, която съдържа редица незнайни факти, детайли и нюанси. И ако не внимавате, нищо чудно след края на книгата неусетно да се озовете с творба на Флобер в ръка. Аз съм си невнимателен по природа – така с огромно удоволствие зачетох „Мадам Бовари“ – прекрасна книга, към която, ако не беше Джулиан Барнс, едва ли някога щях да посегна.
Прочетете и ревюто на Габи за последната книга на Джулиан Барнс, издадена на български – „Нива на живот„.
