Гейл Форман, като повечето писатели, си има любими теми. Нейните са за справянето с непосилната болка, за механизмите, чрез които човек се „заключва“, за да се спаси, за любовта, която преражда, и музиката, която лекува. Форман не може да спре да пише за секси китаристи, решителни момичета и светулки… И в това няма нищо лошо.
Такива са темите и образите, които очакват и читателя на „Къде беше?“ (изд. „Colibri“) – продължението на трогателната „Да остана ли?“.
„Къде беше?“ е много романтична любовна история, която е хваната в мрежите на трагичното минало и е пречупена през погледа на един съкрушен младеж.
Минали са три години от ужасяващия инцидент, в който загива цялото семейство на Миа, три години, след като тя решава да остане, и три години, откакто напуска живота на Адам без никакво обяснение.
На пръв поглед изглежда, че в настоящето Адам е постигнал мечтите си, но истината е, че той е емоционално опустошен. А всичко, което прави след като Миа напуска живота му, е просто стремеж да си обясни, да прости и да не забрави…
След години напразни надежди и мечти идва ден, в който съдбата сякаш има намерение да се реваншира. Миа и Адам се срещат. Музиката ги събира. Музиката им дава възможност да си простят – на себе си и на другия, за направените избори.
За една нощ те ще разберат дали са способни да тръгнат срещу течението на живота си, дали е възможно да пренапишат песента, с която са си казали „сбогом“. И по-важното: искат ли, нуждаят ли се от тази промяна.
За по-малко от 24 часа, на фона на Ню Йорк, разбитото сърце на Адам минава през щастието и болката на миналото, ужаса от загубата, отвращението от успеха и обречеността на бъдещето.
А през цялото време читателят си задава въпроса: „Защо, защо, защо тези двама сладури не са заедно?“
Отговорът, който ще получите накрая, не е особено оригинален. Даже е отчайващо клише… А мъжкият глас, който Форман се опитва да направи достоверен, според мен изобщо не й се е получил. Но с изключителна пестеливост тя успява да създаде един наситен, вълнуващ свят, който, макар и нереалистичен, е просто… умилителен. А понякога такива романтични, сърцекъсащи, сантиментални и загатнато секси истории са неустоими за мен.
„Къде беше?“ е янг адълт роман напълно в духа на холивудските тийн романтични драми. Оказа се доста сладникав за моя вкус, но въпреки това изобщо не съжалявам, че го прочетох. Нямаше как да не го дочета, защото правилните книги винаги ни намират в правилното време (всеизвестен книжен закон е това).
Не пропускайте ревюто на Цвети за последната книга на Гейл Форман – „Аз бях тук„.
