Джон Грийн обича да пише книги за алтернативни млади хора, а алтернативните млади хора обичат да четат Джон Грийн. Освен че е един от любимите автори на нърдовете, Грийн се изявява успешно и като видеоблогър в YouTube, където заедно с брат си Ханк поддържат канала Vlogbrothers, понастоящем събрал над милион последователи. Феновете му го обожават, а настолната им книга е последният му роман „Вината в нашите звезди“. След като миналата година прочетох и много харесах въпросната творба, дойде моментът да се запозная и с дебюта на Грийн.
„Къде си, Аляска?“ ни въвежда в компанията на група необикновени тийнейджъри, най-новото попълнение сред които е интелигентният, но саможив и стеснителен Майлс Халтър. Майлс се мести в гимназията „Кълвър Крийк“, Алабама, с идеята да разнообрази скучния си живот с нови хора и преживявания. Желанието му се сбъдва с появата на Аляска – момичето-ураган – която ще го изтръгне от периферията на еднообразието и ще го запрати право в центъра на лудостите.
„Къде си, Аляска?“ успява да те грабне доста бързо. Романът е пълен с хумор, написан е леко и се чете на един дъх. Героите му са интересни и симпатични, всеки със своите странности, всеки със своята житейска дилема и теория за изхода от лабиринта на страданието. Особено ми се понрави това, че както във „Вината в нашите звезди“, така и тук има реверанси към любителите на книгите и четенето – Майлс например е фен на биографиите и колекционира предсмъртни слова на прочути личности, а стаята на Аляска е типичната книжна крепост.
Това, което трябва да знаете за „Къде си, Аляска?“, е, че е преди всичко книга за младостта. За онзи период от живота, когато си в търсене на Голямото може би, а пътят към него е постлан със спонтанност, глупост, драматизиране и много „първи пъти“; когато най-тежкото възможно престъпление е да те хванат с цигара, но да не ти пука за наказанието, защото все още можеш да си позволиш да не мислиш за последствията, които думите и действията ти имат върху околните. В този ред на мисли очаквайте от романа повече емоционалност и дори малко сълзливост за сметка на разума.
Любопитен е фактът, че когато книгата е била предложена за изучаване в училищата в САЩ, обявили „Къде си, Аляска?“ за порнографска, което, разбира се, е пълен абсурд. Съветвам ви да погледнете коментара на Джон Грийн по въпроса. Във видеото той защитава правото на тийнейджърите сами да избират книгите си, както и способността им да осмислят това, което четат.
Искрено харесах книгата.Допадат ми посланията,които Джон Грийн поднася по достъпен и същевременно много увлекателен начин.Харесва ми особено фактът,че предлага на вниманието на читателите „тийнейджъри“ въпроси ,свързани със смъртта,любовта и живота като цяло.Но има едно но.Малко в повече ми идва драматизмът от към гледна точка на сюжета.Това ми е втора среща с автора (след „Вината в нашите звезди“) и бих казала,че особено като сметнем аудиторията,за която може да се каже,че са предназначени книгите му,драматичните обрати за някак-си твърде обременяващи на психическо равнище.