Александър Христов е сред най-разпознаваемите имена в сферата на маркетинговите комуникации у нас. От 2010 г. е Акаунт директор в Civitas България, а от 2011 г. до 2013 г. е председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). Преподава връзки с обществеността и маркетинг в УНСС и в НБУ. Автор e на книгата „ПР практика: Работа с агенция” и на над 50 публикации в наши и чужди специализирани издания.
Какво са книгите за теб?
Необходимост. И, банално или не, източник на изключително много полезна информация за професионалното развитие. Което включва и източник на вдъхновение.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Може би това е „Общественото мнение” на Уолтър Липман. Тя дава много специален и полезен светоглед, който адски много помага да комуникираш успешно както с хората около теб, така и с масова аудитория. И показва достатъчно ясно колко е важно разбирателството и каква е ролята на добрата комуникация.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, и това е заради навиците за четене, които съм си създал. Като студент пътувах около час до университета и се научих да оползотворявам това време с книга. Или с учебник. Това ме научи и да се абстрахирам от случващото се около мен, когато се налага, а и да вниквам в текста.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи от времето на деня – кафе ако е сутрин, вино или коктейл, ако е вечер.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Много рядко си позволявам да го правя. Ако трябва да отбележа и да се върна към нещо, слагам лепящо се листче. Или си водя записки отделно.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Помня номера на страницата. Безумно е, още повече ако става въпрос за няколко книги едновременно, но някак си така свикнах.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Прочетох „1984” – последната чисто художествена книга, през 2008-ма. Оттогава насам дори и да са художествени, са повече или по-малко свързани с професионалните ми занимания.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Важно е съдържанието, форматът е почти без значение. А и смятам, че трябва да е въпрос на решение на автора дали книгата му да бъде в електронен или хартиен вариант.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Прекъсвам четенето когато преценя или когато се наложи. Мисля, че със съвременния начин на живот така е неизбежно.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Разбира се, иначе няма никакъв смисъл. Давам си няколко страници или няколко часа толеранс да разбера дали впечатлението не е моментно и дали няма да стигна до нещо интересно/ полезно.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Едва ли. През книгата ние се запознаваме с човешки характери и съдби, събираме симпатии и антипатии. Няма как това да не повлияе.
Какво четеш в момента?
„Колективната мъдрост (Краудсорсинг)“ на Деси Бошнакова.
Коя е последната книга, която си купи?
Последната всъщност ми е подарък – „Анатомия на кризата“. Става въпрос за кризата в България през 2009 – 2015 г. и изглежда доста интересна.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколно наведнъж, хаотично, оставям я, връщам се пак към нея…Особено ако става въпрос за професионална литература, почти никога не я чета от край до край. Четенето е като ровене в Уикипедия – скачаш от едно място на друго и това става все по-лесно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не – нито място, нито време. Съдържанието на книгата е най-важно, останалото е приспособяване.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Със сигурност самостоятелни издания. Но пък мога да кажа, че донякъде имам повече лоялност към авторите, отколкото към тематиката.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Препоръчвал съм много книги, особено специализирана литература. А и като преподавател го правя непрекъснато със студентите си.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Организирам ги по жанрове, по език и по удобство – най-големите гниги са на най-високите рафтове. Малките ги слагам хоризонтално.
