Биляна Славейкова е разпознаваемо лице, но ако не разполагаш с пълна информация за това хиперактивно момиче, днес ще обобщим всичко, което научихме за нея. Журналист по образование (което не намира за кой знае какво постижение, тъкмо обратното), главен редактор на Goguide.bg, ПР на Ъпсурт и други известни български банди, занимавала се е с организиране на детски концерти с класическа музика Фортисимо Фамилия…
В момента заедно с Поли Дешева сбвъдат една голяма тяхна мечта, а именно Doglar – мобилно приложение, което свързва собствениците на домашни кучета. И поне още три пъти по толкова активности, за които няма да ни стигне мястото.
Oпределя се като magazine lover, защото обожава независими и други интелигентни списания с дълги текстове, задълбочени теми и красив дизайн. Ако се чудите как изобщо й остава време за четене, ние се разровихме старателно из книжните й навици и открихме защо обожава Борис Виан и причината да няма библиотека в пълния смисъл на думата.
Какво са книгите за теб?
В един филм мъж подари на главната героиня „букет“ от Daisy Miller, White Oleander и Dandelion Wine, което много ме спечели. Оттогава книгите са по-добрите цветя.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е накарала да се замислиш и е променила нещо в живота си?
„Пяната на дните“ на Борис Виан. Накара ме да се влюбя във Виан, който „притежава“ думите като никой друг и никога не пропуска възможност да си измисли нови. Абсурдите му се разказват красиво като нещо съвсем в реда на нещата, без да се дават досадни обяснения – какво пък толкова стаите да се смаляват, когато си нещастен, в белия ти дроб да растат водни лилии или облаците да миришат на захар и канела… Намерих романа в много старо издание на Славейков, имаше посвещение „На моята Биби“. Оказа се, че така е наричал голямата си любов Michelle L’Eglise – в опит да я впечатли въобще е започнал да пише. След „Пяната на дните“ последваха останалите му романи, разкази и всяко редче, което някога някъде е написал и можах да намеря.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Когато съм сама и вкъщи, обичам да чета на глас, което логично изключва похапването. Ще ми се да живеехме малко като в роман на Джейн Остин, където случките се въртят около танци, пиано рецитали и четене на глас. Някога последното е било форма на забавление, от която ми се иска да беше останало повече, защото да възприемаш история с друго освен с очите си – с диафрагмата си, с гласа си, със слуха си – си има известна доза романтика. В този ред на мисли, много обичам да чета на други хора!
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Няма нещо конкретно, но пък до границата, в която „пиеш, докато четеш“, а не „четеш, докато пиеш“, едва ли има кой знае какво значение.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Със сигурност съм от вторите и драскането не е „моето нещо“. Много са ми странни хората, които го правят, но пък държат непременно да е с молив. Познаваш ли някой, който е надраскал нещо с молив в книга и е минал след това да си го изтрие. И аз не! Имаше един момент, в който си преписвах напред-назад цитати, които много са ме впечатлили, но в крайна сметка пак успявах да ги загубя…
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обикновено си казвам „е, ще си запомня номера на страницата“, което естествено не се случва. По едно време се стараех за по-лесно да чета до числа с повтарящи се цифри – 11, 22, 33… което май беше най-близо до работещ начин да знам къде съм. Сега просто зачитам леко и се ориентирам.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Твърдо художествена! Всичко е по-хубаво, когато не е длъжно да бъде истинско.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Класиката, обичам красиви корици и плътна хартия. Все пак ми се иска да започна да чета за удоволствие и на електронен носител, но все още не ми се получава естествено.
Държиш ли да прочетеш главата докрая, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра винаги, стига да не е насред диалог или някое вълнуващо действие. Протоколът е съвсем като в живота, стига да го правиш по възпитания начин.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Винаги, мазохизъм е да стоиш там, където не се чувстваш на място.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Логичният начин да се нареди сред любимите ми е, ако се асоциирам с някой от главните герои, без значение дали му се дразня или точно обратното. Едно време, като четях Артър Конан Дойл, много се вживявах, четях до средата, мислех как ще се разплете историята и след това дочитах…
Какво четеш в момента?
Набързо прочетох An Apology for Idlers на Робърт Луис Стивънсън, който всички познават с „Островът на съкровищата“, но за мен „истината“ е в есетата му. Този текст звучи съвсем актуално и ти припомня колко е важно да си един определен тип „безделник“ в свят, в който всички са тооолкова заети. Като бонус имаш няколко популярни, но сбъркани (поне за мен) дефиниции на това, което те прави успешен в живота. Съвсем между другото Стивънсън ти подхвърля и няколко други теми, които да ти дадат храна за размисъл накъде си тръгнал и въобще имаш ли работа там. След нея започнах да чета POPism на Анди Уорхол, където той разказва за 60-те в Ню Йорк, за ерата на Боб Дилън, Еди Седжуик и Velvet Underground, но през ушите и очите на Фабриката. Със сигурност време и живот, за които бих заменила сегашния. 
Коя е последната книга, която си купи?
„Наръчник за зайчета самоубийци“ на Анди Райли… Сериозно! Дори не е книга в „онзи“ смъсъл на думата. Представлява илюстрации на десетки изобретателни начини да сложиш точката, ако не ти се живее повече и, разбира се, си малко, сладко, пухкаво, бяло зайче.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги чета само по една книга. Правя го заради концепцията за „приоритета“, която се опитвам да следвам в живота си. В английския някъде до 1400 г. думата „приоритет“ е съществувала само в единствено число, защото тя означава именно това – едното нещо. Няма как две и повече неща да са ти „най-важни“ едновременно. По-късно хората започват да я използват в множествено число, което тотално я лишава от смисъл. Тази съвсем малка езикова промяна илюстрира чудесно къде се „чупят“ нещата, как започваме да третираме всичко като еднакво важно във всеки момент и естествено зацикляме.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
При местата съм в настроение или да чета в леглото, или да се разхождам в търсене на „закътано място“ за четене. Вторият случай ми е донякъде ритуален, защото опитът е доказал, че в такива моменти ти хрумват добрите идеи – чела съм, че Джейн Остин се разхождала из Лондон, когато попаднала на случаен портрет, вдъхновил я за любимия й образ на Джейн Бенет от „Гордост и предразсъдъци“. Разходка в покрайнините на Виена пък вдъхновила Бетовен за Pastoral Symphony… Опитвам се да се науча да чета по 15 минути сутрин, преди да вляза „онлайн“, да забия в мейла и така нататък. Това е с идеята, че така ще имам по-бавен старт на деня и оттам ще го започвам по-спокойно. Но докато не спра да се успивам ежедневно, май няма да ми се случи. Задължителното ми време за четене е неделя вечер, което според проучванията е най-депресарският момент от седмицата, даже понеделник сутрин е на второ място. Та така – правя си неделя вечер по-хубава и това ми е единият начин.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни. Никога не съм била фен на поредица, май бързо губя интерес, а търпение поначало ми липсва.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Вероятно им е досадно, като споменавам вече Виан. Иначе късите разкази са ми любима форма, оттам много харесвам Етгар Керет, Итало Калвино, Кърт Вонегът и Дино Будзати. Обичам ги хапливи, хитри и с туист. Милан Кундера и Амели Нотомб също успяват да ме „закачат“, при това без да съм ги маркирала като „любими“. Като цяло избягвам да препоръчвам книги, книгите сами успяват да си намерят хората.
Как организираш книгите в библиотеката си – по жанр, заглавие, име на автора и т.н.?
Почти нямам библиотека, която да организирам. Бързам да намеря нов собственик на всяка книга, която съм харесала, не виждам смисъл да се застоява при мен, вместо да „пообиколи“ и други нощни шкафчета. Отделно се местя често и затова гледам да се придържам към концепцията за essentialism-а, която е не да се питаш с колко малко можеш да живееш, а кои са нещата, без които реално не би ти се получило. Иначе казано – минимум вещи, които да ме закотвят някъде. Любимите истории се помнят, не ти трябват артефакти.
Снимка: Ели Цонова
