Срещата с човек като Боги може да те зареди с настроение за целия ден. Слънчевото й излъчване и страхотното й чувство за хумор „причиняват“ трайни усмивки и ведрост. Не случайно БГ Радио вече 13 години поверява именно на нея събуждането на слушателите в сутрешния блок Стартер, който води заедно със Симеон Колев.
Стана любимка на майките като водеща в телевизионното предаване“Часът на мама“, а по-късно и на широката зрителска аудитория в „Денят е прекрасен“.
Свободното си време посвещава на децата, на удоволствието от идващите празници, на срещи с приятели, на четене на книжки, на кулинарстване с дъщеря си, на гледане на филми…..на едни ей такива съвсем обикновени неща, които я правят щастлива!

Да видим какво ни сподели Боги за своите книжни навици:

Какво са книгите за теб?

Много ги обичам. Много обичам да си купувам книги. Аз напълно се забравям, когато отида в книжарница. Имам си любима и там обикновено отиваме със сина ми. Той си отива при детските книжки, аз си търся моите…и за двама ни е голямо удоволствие. Винаги се излиза с торбичка оттам!
Иначе книгите…това е най-бързият начин да вляза в комуникация с някой светъл ум, защото истински добрите пишещи са такива. Това е великолепен и много евтин начин за пътуване и преместване в пространството. Толкова е приятно да го правиш!
Също така, понеже съм фен и на киното, четенето на книга е моят начин сама да си правя въображаемо кино.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те e накарала да се замислиш и те е накарала да промениш нещо в живота си ?

Всяка книга, която не ми е позволила да я оставя, ми е повлияла. По неин си начин.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Маслини. Много го правех в тийн-годините. Сядах да чета с купичка маслини на клечки. Сега вече не го правя.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Очаквано е да кажа мартини след маслините, но не!  Не пия, докато чета.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Понякога ми се е искало да го направя, за да запомня нещо или да го намеря…обаче винаги се отказвам. Първо, защото това, което ми се стори много важно, обикновено е много лично и не искам да го очертавам. Второ, с времето установих, че докато търся някой много важен пасаж, ровя из книгата…а това е много приятно, защото откривам и други забравени моменти.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Много самонадеяно всеки път си казвам, че ще запомня страницата и всеки път… я забравям. Започвам да си търся мястото и обикновено връщам страница-две назад.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

И двете, но повече художествена.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?

Само хартиени! Харесва ми миризмата на хартия и звукът от затваряне на дебела книга. Заедно с това се ужасявам от факта, че мога да кажа на детето си „Не! Не пипай! Ще ми счупиш книгата!!“, вместо „Чудесно! Харесва ли ти? Радвам се, че си я взел! Прекрасна е!“…

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Държа да прочета главата, но като се има предвид, че обикновено чета, когато си легна, понякога колкото и да държа на главата, главата ми не се държи и… заспивам. Ама пък я продължавам на сън…

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?

За мен авторът е самият текст. И ако ме дразни- да, мога. Четенето е вид общуване с автора и ако той не ме печели…значи ме губи.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?

Това е съвсем различно. Да те дразни героят понякога означава, че книгата е страхотна.

Какво четеш в момента?

„Светецът на неизбежната лудост“ – новата книга на Елиф Шафак и „Хлапета“ на Александър Чобанов …Редувам ги според настроението. Аз обикновено чета по няколко книги едновременно.

Коя е последната книга, която си купи?

„Късметът на смотаняка“ на Кърт Вонегът.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Обикновено в леглото.  Преди сън.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Мисля, че съм по-голям фен на самостоятелните издания. Харесва ми завършеността. Иначе…знам, че очаквам нещо. А пък и доказано е, че продълженията в повечето случаи отстъпват по въздействие на първородното :)

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Да!  „Елегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери и „Мъжът от съседния гроб“ на Катарина Масети съм препоръчала на всичките си приятелки, защото те са подчертано момичешки и за мен много, много приятни. А например „Бърни Кълвача“ на Том Робинз, „Дългият път надолу“ на Ник Хорнби и „Сьомгата на мълчанието“ на любимия Дъглъс Адамс са книги, които мои приятели са ми препоръчали, очаровали са ме завинаги и сега аз…предавам добрината нататък, като ги препоръчвам на други мои приятели.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Тези, които са от един автор, са си една до друга. Задължително! Останалите са подредени по любимост и по настроение. И най-важното, подредила съм си ги с голяма обич! Много си обичам библиотеката! Тя е едно от най-моите неща вкъщи.