Деян Статулов е роден на 4 август 1973 г. в град Ихтиман. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност „Телевизионно, кинознание и драматургия”. В миналото е бил сценарист на телевизионните предавания „Понеделник 8 ?” (БНТ 1), „Бон Апети” (bTV) и главен редактор на „Дупка в стената“ и „Сделка или не“.
Сега Деян е филмов наблюдател на сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България”; главен редактор на фестивалния вестник на „Международен София Филм Фест”; програмен директор на Дома на киното и редовен докторант в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 250 публикации (портрети, репортажи, интервюта и оперативна критика) в периодичния и в специализирания научен печат. Женен е и има две деца. По всичко личи, че Деян е много отговорен и много зает човек. Но също е пример за това, че има ли желание – открива се начин.
Ето ги неговите отговори на въпроса “Как четеш?”:
Какво са книгите за теб?
Опит и начин да осмислям живота около себе си. Жива вода, която се опитвам да влея в себе си. Свят и живот, който да преживея…
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Може би са четири: „Чумата” на Албер Камю, „Врява и безумство” на Фокнър, „Престъпление и наказание” на Достоевски и „Завръщане в Брайдсхед” на Уо. Благодарение на тях повече виждам смисъл в собственото си съществуване в този свят.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Трябва да съм много гладен. Яденето по време на четене, е както по време на гледане на филм. Актът е същият. Това отклонява вниманието и е неуважение към изкуството. Кой се наслаждава на изложба, докато яде сандвичи?
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Обикновено пия вода. В някои случи, зависи от книгата, заменям обикновената вода с огнена.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам си пасажи и ги подчертавам с молив или химикалка (само личните, разбира се). Нямам скрупули. Понякога чета пасажите, които баща ми е подчертавал и така виждам какви мисли и текстове са го провокирали преди години.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обикновено използвам разделител, но понякога и кучешки ушички (особено когато бързам в градския транспорт).
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Чета както художествена, така и научна литература. Покрай дисертацията ми се налага да отделям повече време на научната.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Чета само хартиени издания.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Обикновено гледам да прочета до края главата, но понякога ми се налага да спра веднага, когато децата ми имат нужда от мен, например.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Чак да я захвърля – не. Книгата не заслужава такова отношение. Но е имало случаи, в които спирам и отказвам да продължа да я чета.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се. Те са част от контекста на историята.
Какво четеш в момента?
„Българско игрално кино от „Калин Орелът“ до „Мисия „Лондон“ на проф. Ингеборг Братоева и пиесите на Оскар Уайлд.
Коя е последната книга, която си купи?
„Жул Паскин: От Видин до Париж”.
От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Ооо, чета само по две книги наведнъж, като гледам едната да е художествена, а другата – научна. Иначе губя концентрация и удоволствие.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Като ученик, когато живеех в Сливен, обичах един фотьойл в хола на апартамента. Сега чета навсякъде и по всяко време, стига да е малко по-тихо. Което все по-трудно се получава, когато около мен щъкат първокласничка и второкласник. ;-)
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам самостоятелни издания. Поредиците ме отегчават. Пък има ли стойностна литература, която е поредица?
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Разбира се, че има такива книги и автори. Ставам досаден с Достоевски, Камю, Булгаков, Пол Остър или „Завръщане в Брайдсхед” на Ивлин Уо, „Моя последен дъх” на Бунюел…
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Библиотеката ми е организирана на два принципа – по автор и по жанр. Знам къде е Достоески или Камю, но знам къде е детската литература, научната литература по история и теория на киното или театъра. На отделно място са речниците – няма как, когато съпругата ми е преводач и филолог.
