Димитър Московски е човек, отдаден на музиката, но също така и на словото. Завършил средното си образование в Калифорния като пълен стипендиант на Idyllwild Arts Academy, а след това и бакалавърска и магистърска степен в престижното училище „Джулиард“ в Ню Йорк, той изгражда впечатляваща кариера като кларинетист със солови участия на сцени като „Карнеги хол“ и в партньорство със световно признати диригенти и солисти. От 2009 г. е част от Софийската филхармония, а от 2016 г. – неин първи кларинетист, с над 350 концерта в България и чужбина.
Освен музикант, Московски е и сертифициран конферентен преводач, чийто глас често звучи в ефир при културни предавания и концерти. Бил е конферентен и личен преводач на образователните семинари и медийните изяви в България на личности като Джон Кехоу, Робърт Бовал, Ранди Гейдж, Мел Гил и Джон Шол. Превеждал е и за редица световноизвестни музиканти в София – от Джошуа Бел и Шломо Минц до Пинкас Цукерман и Съли Ърна.
В „Как четеш“ го срещаме като читател – внимателен, вдъхновен и с нюх към словото, подобно на начина, по който борави с музиката.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
„12 правила за живота“ на Джордан Питърсън.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
През последните години предпочитам да слушам книгите като аудио файлове, вместо да ги чета на хартия.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Споделям два много различни цитата. Първият е от гореспоменатата книга на Джордан Питърсън. Вторият – от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс:
(*Из „Правило 7: Преследвайте това, което е изпълнено със смисъл, а не това, което е изгодно“)
„Идеята не е факт. А фактът сам по себе си е нещо мъртво. Той не притежава съзнание, желание за власт, мотивация и движеща сила. В нашия свят съществуват милиарди мъртви факти. Интернет е като гробище от мъртви факти. Но идеята, завладяла един човек, е нещо живо. Тя иска да намери изява, да заживее свой живот. Именно по тази причина дълбинните психолози – начело с Фройд и Юнг – твърдят, че човешката психика е едно бойно поле на идеите. Идеята притежава цел. Тя иска нещо. Налага своя ценностна система. Идеята вярва, че това, към което се стреми, е по-добро от действителността. Тя свежда реалността до нещата, които спомагат или пречат за нейната реализация, а всичко останало е без значение. Идеята придобива форма и плътност. Идеята е идентичност, тя не е факт. Когато намери почва за изява в един човек, тя е способна да го превърне в свой аватар: да го принуди да се бори за нейното осъществяване. Понякога тази принуда (или по-скоро власт) е толкова силна, че човекът е готов да умре, за да продължи да живее идеята. Най-общо казано, това е лошо решение, тъй като в повечето случаи е необходимо да умре само идеята, а човекът трябва просто да престане да бъде неин аватар, да промени мисленето си и да продължи напред“.
(*Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс)
Ресторант „На края на Вселената“ е едно от най-забележителните явления в цялата история на системата за обществено хранене. Той е построен върху частичните останки на… той ЩЕ бъде построен върху частичните… или по-точно, щеше да бъде построен досега и всъщност вече е…
Основният проблем, с който човек се сблъсква при пътуване във времето, не е в това, че, без да иска, може да стане баща или майка на самия себе си. Да станеш баща или майка на самия себе си, не е проблем, с който едно хармонично и свободомислещо семейство да не може да се справи. Не представлява проблем и това, че може да се промени ходът на историята — защото всяко нещо си е на мястото като в картинна мозайка. Всички важни промени са станали, преди да ги има нещата, които е трябвало да променят, и в последна сметка нещата се оправят от само себе си.
Основният проблем е преди всичко и най-вече граматичен, най-значителният труд по този въпрос е „Наръчник на пътуващия във времето – 1001 глаголни времена“ от д-р Дан Стрийтменшънър. В него ще намерите указания как например да изразите едно събитие, което е предстояло да ви се случи в миналото, преди да сте го избягнали чрез скок напред във времето от два дена, с цел да го избегнете. Събитието ще бъде изразено по различен начин в зависимост от това дали го представяте от позицията на вашето собствено естествено време, или от гледна точка на по-далечното бъдеще, или от гледна точка на по-далечното минало, а могат да възникнат и по-сложни ситуации поради възможността да водите разговори, докато сте на път от едно време към друго с цел да станете баща или майка на самия себе си.
Повечето читатели достигат едва до Бъдеще полуусловно модифицирано субинвертирано относително минало подчинително предумишлено време, преди да се откажат; затова в по-късните издания на книгата всички страници оттук нататък се оставят празни, за да се намалят разходите по отпечатването й.
„Пътеводител на галактическия стопаджия“ прескача набързо всички тези заплетени чисто академически абстракции, като се спира съвсем накратко, за да отбележи, че терминът „Бъдеще перфектно“ е излязъл от употреба, защото е доказано, че то съвсем не е такова.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
И двете.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Поизостанал съм с поезията. Много обичам Валери Петров – както като преводач на Шекспир, така и като писател и поет.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
„Амадеус“ на Милош Форман по пиесата на Питър Шафър.
С кой писател би се запознал на живо?
Реймънд Чандлър – също много любим автор. Прочел съм почти всичките му романи и повечето разкази.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Напоследък главно аудиокниги. За мен това стана нов навик покрай подкастите.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Предпочитам да изчитам докрай, когато мога. Разбира се, понякога се налага да прекъсна някъде и да продължа по-късно.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
„The Rest is Noise” от Алекс Рос.
Коя е последната книга, която си купи?
„Дигитални истории“ на Георги Караманев.
С коя книга би казал „обичам те“?
Труден въпрос. В „Алхимика“ от Паулу Коелю старият цар Мелхиседек разказва на Момчето историята за тайната на щастието. Да, мисля, че „Алхимикът“ е моят отговор.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Само по една.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Книгите ми са в пълен хаос и се намират на най-различни места из апартамента ми.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„12 правила за живота“.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
