Димитър Нанчев (35 г.) е планински водач от седем години. Сред интересите му се нареждат Япония, компютърните игри, катеренето и екзотичните езици (учил е турски и японски). Във Фейсбук може да го следите тук, а за стари и нови пътешествия може да се информирате от сайта му: http://guided-treks.com/
С Димитър се запознахме на книжния преход „На планина с книга” , на който „Аз чета” е един от партньорите. Самият преход е част от кампанията „Професия „Хижар” на х. Козя стена. Димитър се оказа водачът на нашата група: южен лъч. Спокойствието, увереността и хармонията, която излъчва, разбиха моите стереотипи за организираните походи с планински водачи. С отзивчивост той се включи в книжните игри. Това ни провокира да го попитаме за читателските му навици.
Какво са книгите за теб?
Книгите… Не мога да ги заменя с нищо друго. Така че те буквално са нещо уникално за мен. Развихрят въображението, изпитват емоционалната ми чувствителност, превеждат ме през земи и усещания, изграждат ме и ми вливат енергия.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Навремето четях много фантастика, по примера на баща ми – библиотеката ни приливаше от такава литература, от класиците в жанра до най-новите, авангардни неща. Препрочитал съм пет пъти „Хрониките на Амбър“ на Роджър Зелазни, неговият герой Коруин беше моят символ и икона, изтъкан от мощ и човечност, дяволитост и чувственост.
Главният герой на „Степният вълк“ на Хесе пък поначало ми стана много близък, като характер той за мен е смесица между двама важни хора, които познавам – моя дипломен ръководител (проф. Грибачев от ПУ) и мой дългогодишен най-добър приятел. Сред книгите, подтикнали ме да направя завой в живота си, навярно стои и „Селентинското пророчество“.
Най-въздействащата книга, до която съм се докосвал, е от поредицата „Операция Троянски кон“, касае пътуване във времето до древна Юдея. Сюблимният момент е разпъването на Исус.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Предпочитам да не хапвам нищо, за да може всичките ми рецептори да са насочени натам, отвъд страниците.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Не бих отказал билков чай.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Писането по страници на художествени произведения поначало ми е табу, но по учебниците в университета не съм се свенил да го правя.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител – дори си бях направил такъв, на който вписвах заглавието на всяка прочетена книга. Тогава с изненада видях колко бързо се трупат!
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена, а също и справочна (особено що се отнася до природа). Иначе в интернет понякога зачитам стихове, също научни статии…
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Все още съм традиционалист – хартиени.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Поначало мога да спра по всяко време. Ако обаче има драматични действия в ход, се старая да дочета и развръзката.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
О, да! Животът обаче има иронично чувство за хумор – една от най-дразнещите ме книги се наложи да я прочета три пъти, за да я подготвя за научен анализ: „Ориентализмът“ на Едуард Саид. Толкова исках да сразя автора й (заслужаваше го), че научих почти наизуст книгата!
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Трудно – и за пример веднага давам „Златния храм“ на Юкио Мишима. Мога да оценя такава книга високо, заради достойнствата й. Но да ми стане любима – не.
Какво четеш в момента?
Ох, много неща… „Глупаци в чужбина“ на Марк Твен, една френска пътешественическа („Sous l’aile du grand corbeau“, Emeric Fisset), биографията на Левски, „1000 страници България“… А може междувременно да „изгълтам“ набързо и някоя друга, помежду другите.
Коя е последната книга, която си купи?
„Малкият принц“ (невинно отговаря Димитър).
От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Последните години се случва така, че чета по няколко наведнъж.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вечер в леглото… Или в необитаема стая, скрит насред книги…
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
О, всичко.
Обичаш ли да четеш на глас на друг? Ако да – какъв тип книга получава тази привилегия?
Поезия – особено на Валери Петров, който се надявам поне в следващ живот да срещна!
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да – Херман Хесе (мъдрост и естетизъм), Клифърд Саймък (кроткост и доброта), Робърт Силвърбърг (разкрепостеност и фантазия), Джером Джером (гениален английски хумор) и така нататък.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Организирам ги жанрово – планинарска лавица, кът за карти, за енциклопедии… А за художествените почит нямам място в моята стая, те стоят добре опаковани в мазето и чакат по-добри времена.
Снимки: личен архив на Димитър Нанчев
