Днешният ни специален гост е от онези хора, които с личен пример ни напомнят за истински важните неща в живота, които много от нас забравяме в забързания ритъм на ежедневието, с който сме се срастнали. Филип Лхамсурен странства по „забравените пътища“ на света и преминава отвъд собствените си граници с всяка експедиция, на която поема. Неговото първо голямо пътуване започва със завръщане към корените му в Монголия. Търсенето на границите на ума и тялото го отвеждат към десетки отдалечени кътчета по света – от Чечения и пустините на Азия до джунглите на Амазония. За тези приключения, чиято цел не е „покоряването“, рекордите или нечие чуждо признание, а връзката с Природата и следването на пътя (към себе си), можете да прочетете в книгата му „Прегръдката на Амазония“ (изд. „Книгомания“). В Storytel пък можете да чуете друга книга на Филип – „Забравените пътища: от Родопите до Памир“.
Следващата експедиция на днешния ни гост той планира да започне в края на януари 2024 г. и носи името „Мълчаливите корени на Амазония“. Тя няма да е първата му по тези земи, но ще бъде в пъти по-трудна. Повече за същността на проекта можете да прочетете тук, а ако искате да подкрепите Филип, свържете се с него през сайта или Facebook страницата му.
Истинско удоволствие беше да поговоря с Филип за смислените каузи, за които живее, както и за мястото на книгите, които чете и пише, в живота му. Най-силното ми желание е посланията, които той предава с оставеното след него, да докоснат повече хора. Защото да растеш и да се учиш не минава през комфорта и удобствата, а с предизвикването на границите ни.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Започнах да чета много рано и предимно приключенски книги. Спомням си, че на около 8 години харесвах много разказите на Джек Лондон. Аз винаги съм се интересувал от по-сериозна литература, която обаче е и достоверна. Например никога не съм си падал по книгите на Майн Рид, защото той никога не е стъпвал в Северна Америка и въпреки че книгите му са увлекателни, нямат документална стойност.
На около 10 години една книга промени живота ми – “Дерсу Узала” от Владимир Арсениев. Той е учен, който изследва руската тайга. В книгата се разказва за човек от местното население, което става водач на автора из неизследванта тайга. Израстнал съм с руски език преди българския и книгата четях на руски.
След това дойдоха книгите на френския изследовател Жак Кусто. Една от тях Adventure In The Amazon – разказва за изследването на амазонския басейн с кораба “Калипсо”. По нея имаше и сериен филм, но книгата беше страхотна. Изданието беше на френски и майка ми ми превеждаше надписите под фотографиите.
Когато бях на 13 години, майка ми ми подари “Пеперудата” от Анри Шариер. Припознах се в свободолюбивия дух на главния герой, който бяга от каторгата. Идеята, че трябва винаги да се бориш за свободата си и да бъдеш любопитен, се запечата в детското ми съзнание.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Като малък не ми беше разрешавано да драскам по книгите – майка ми ме учеше, че са реликви. Ако се случеше да дам воля на въображението си и например да нарисувам в полето сцена с маймуни, си изяждах пердаха. Така че се научих да уважавам книгите. Тя почина, когато бях тийнейджър и започнах да безчинствам с книгите – да подгъвам страници, да подчертавам, да рисувам скици и да пиша мислите си в полетата. Животът ми се стече така, че не успях да уча висше образование, защото трябваше да работя, и книгите бяха за мен начин да се развивам. Затова си вземах максимално от тях и съответно ги амортизирах. Пътувах много и нямаше как да ги пазя в добър вид. Откакто имам жена до себе си, пак се върнах “в правия път” с грижата към книгите.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Не се сещам за цитат, но посланието в “Пеперудата” е първото, което ми идва наум – важността на свободата и омерзението от това да си затворен от други хора. Имал съм такъв период в живота си и знам какво е да цениш свободата си.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
От дете предпочитам документалната литература – истински истории, които нямат нужда да бъдат допълнително украсени. Има страхотни художествени книги, но моят мозък работи с другите.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
От дете пиша поезия. Тази година се върнах от експедиция в Амазония с цял тефтер, изписан с поезия, тип хайку. Майка ми пишеше поезия и съм израстнал в среда, където изкуството се ценеше.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Сигурно ще стана досаден, но пак ще спомена “Пеперудата”. Има филм от 1973 г. със Стив Маккуин и Дъстин Хофман. Преди няколко години излезе и по-нова версия, но не ми хареса, беше в стил Рамбо.
С кой писател би се запознал на живо?
Не. Причината е, че мисля много прагматично. Осъзнавам, че всеки писател е преди всичко човек. Аз чета плода на работата на авторите и изследователите, които харесвам. Нямам потребността да взема автограф от писател, да се снимам с него или да установя някаква друга връзка освен с работата му.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Само хартиени. От време на време ми се налага да чета на електронен носител, когато съм на експедиция. Няма как да нося книга, затова чета от телефона си. Но когато имам възможност, предпочитам хартиени книги – с тях очите ми не се изморяват, не се и изнервям.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Всичко е възможно. Ако някой ме дразни, значи не го приемам, но не бързам – давам шанс да опозная героите и подхождам търпеливо, за да видя как ще се развият нещата.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
В момента чета научни трудове и карти като подготовка за следващата ми експедиция. Данни от доклади от проучвания и експедиции, ботаника – не са книги, които мога да цитирам. Винаги чета с идеята да усвоя прочетеното и да го използвам в живия живот. Не само за да харесам прочетеното.
Коя е последната книга, която си купи?
Много трудно си харесвам книги въпреки или заради огромното разнообразие (днес всеки пише книги). Това, което последно ми подариха и ми хареса, е книгата на Дейвид Атънбъро “Живот на нашата планета”. От млад чета негови неща, както и на Джералд Даръл. Книгата ни напомня как природата ни е пред крах, основано на реални данни. Препоръчвам на всеки да я прочете и да се замисли къде се намираме.
С коя книга би казал „обичам те“?
На хората, които обичам, пиша книга, разказ или стихотворение. Не използвам друг посредник, за да кажа на някого, че го обичам.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко наведнъж и винаги ги довършвам. Затова и захващам книги, които знам, че ще прочета докрай. Проучвам ги достатъчно добре преди да ги започна.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Към тези, които споменах, бих добавил книгата на Николай Рьорих “От Алтай до Хималаите” – за едно пътуване на изток, на което рисува най-голямата си колекция на картини за Хималаите. Преди десетина години прочетох “Три чаши чай” от Грег Мортенсън. В нея авторът описва амбицията си да изкачи втория и най-труден осемхилядник – К2, в Пакистан. Не успява, почти не загубва живота си. На слизане попада в местно село, където го спасяват и го лекуват няколко месеца. Така се свързва с местната култура и осъзнава безсмислието на преследването на цели, водени от егото ни. В следващите години създава мостове на места, които са изолирани, построява и училища. Това е хубава книга от един истински пример в живота – тръгнал с една цел, но постигнал нещо много по-просто и по-голямо.
Потърсете „Прегръдката на Амазония“ от Филип Лхамсурен, както и книгите, споменати в материала, в Ozone.bg.
