Днес ще ви пренесем в книжния свят на световноизвестния мим Герасим Дишлиев – Геро. Кариерата му започва преди малко повече от 25 години като уличен артист пред магазин за булчински рокли на бул. „Витоша“. Завършва Световната школа по мимодрама в Париж на легендарния мим Марсел Марсо, а по-късно става и асистент на маестрото. Живее и твори в Париж над две десетилетия и обикаля света с представленията си. Сега е член на трупата на „Цирк дю Солей“ и живее в САЩ. Българската публика познава добре неговия „Монолог с куфар“, а читателите и книгата „Куфарът на брат ми“ (изд. ICU), която е реплика към спектакъла, в който той разказва със средствата на пантомимата за пътя си от Свиленград до Париж. С това представление Геро обиколи целия свят, играл го е на 4 континента, в 25 държави, в 67 града и на 12 езика – от Свиленград до Ушуайа. Геро определя себе си като „пътник – обичам поезията в живота, обичам да общувам с хора, обичам природата“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Пътеводител на галактическия стопаджия“.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Когато чета, не похапвам. Някак си не са съвместими тези две храни.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Само вода ;-)
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Определено отбелязвам. За мен книгата е не само това, което авторът ти доставя като емоция, информация, размисли… Тя е и носител на твоята интерпретация на всичко това. И хартиеният носител (аз все още чета само хартиени книги) ми два това право. Или поне аз си мисля така. Книгата е лична. Затова и се подписваме на нея. Ако някой ден ви попадне книга от second hand и се вгледаме в записките на предишните ѝ собственици, можем донякъде да почувстваме какви хора са били те… Нали?
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Каквато и да е форма на книгоразделител.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Напоследък повече нехудожествена…
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Хартиени. Аз съм от старата школа.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Понякога се спирам нарочно преди края… Носи повече приятно напрежение и сякаш развива въображението ти.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. Не само ако ме дразни. Понякога тематката не съвпада с моментното състояние и оставям книгата настрана. Взимам я по-късно. Та дори да е след месеци.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Винаги има герои, които предпочитаме и други отхвърляме. Но за мен не това прави книгата любима или обратното. Интригата, темата, начинът, по който всичко това е представено, да, това е по-важното в класацията, ако такава можем да си направим.
Какво четеш в момента?
В момента съм във фаза препрочитане. Но в оригинал. Много книги ги открих на френски, така се случи в живота ми. Сега по същата причина, път, препрочитам на английски. Трябва да науча този език по-отблизо. Sapiens и Homo deus на Ювал Харари, The Third Chimpanzee на Джаред Даймънд.
Коя е последната книга, която си купи?
The Third Chimpanzee на Джаред Даймънд.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
В случая са три, но с една и съща тематика – историята на човешкия род.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Мясото и времето са свързани с настроението… аз съм хаотичен и първият ми принцип е, че няма принципи. Това важи и за книгите и за начина, по който чета.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Без значение.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да. Дъглас Адамс и Ричард Бах.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр.
Снимки: Личен архив
