Грета Гичева е една от младите и обещаващи актриси на „Метеор“, които можем да видим във видео представлението „Един ден, в който има всичко“. Ако все още не сте го гледали, имате личната ми препоръка!
Интересът към екипа зад това представление във видео формат е не по-малък отколкото към самата творба. Запознах се с Грета онлайн (какво ли не се случва вече през екраните) и веднага усетих колко фина и нежна душевност има. За себе си тя казва, че е „едно парадоксално момиче, което стои между изкуство и философия“.
Занимава се с академична философия и в същото време репетира театрални представления. Обича да разглежда общото и универсалното като безпристрастен наблюдател, а от друга страна, дълбае в конкретното и единичното, което стимулира сетивността и емоционалността. Казва още: „Аз съм момиче, което все още търси и преживява. Момиче, което е и това, и това. И разбира се, това влияе както на сцената, така и в писането на текстове. Ще кажа, че оставам вярна и искрена в това, което правя; и само в тези неща аз се показвам и разкривам.“ Вижте какво ни сподели Грета за своя книжен свят.
Такива въпроси будят в мен чувство на несигурност и лека уплаха. Коя съм аз и коя съм аз накратко? Тук краткостта би помогнала за по-рязко и категорично отговаряне. Ще я използвам като нещо, което се отнася към моментното, наличното и най-вече актуално мое мислене и чувстване. Аз съм едно парадоксално момиче, което стои между изкуство и философия. При тях има момент на преплитане, но и ясно разграничаване. Сега съм в положение на трудност да удържам тяхната свободна игра – игра между разсъдъчна и рефлектираща способност. В театъра, и за да съм по-точна в актьорското майсторство, тези две способности биха били в недобро отношение и напрежение.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Книгата, която промени и продължава да променя (или поне е изворът на всеки обрат вътре в мен и за мен), е Светото Писание. Това сигурно ще бъде изненада за някои приятели, а дори и роднини, семейство, но не чак такава за близките до мен сега хора. Интересно беше това, че преди да започне тази книга да ми влияе по какъвто и да е начин, аз изучавах Западна и Източна (византийска) средновековна философия; изучаването беше и вид изследване. Изследване на това, което не разбирах, не знаех и твърдо отричах. Започнах да чета Новия Завет от любопитство. Това се случи по време на пандемията. Аз знаех историята, знаех сюжетната линия; знаем, че има и куп филми за това, но сякаш на друго попаднах. Друго съзрях и това не беше историческия план/пласт. Замислянето, което произтече и от последващите послания на апостолите, промени изцяло осъзнатостта на съществуването ми в този свят. Промени отношението както към самата мен, така и към останалите. Направи ме много по-спокойна и мирна. Получих възможност не само да бъда, но и да искам да съм по-добра и това да не си отива с времето. Получих нещо устойчиво и сигурно, получих любов. Не знам точно кога се случи, но аз спрях да се чувствам сама. Не пропадам в екзистенциални бездни или гранични ситуации, създадени от мен, понеже ми е скучно. Не, вече искам да ми е добре и всичко около мен да е по-малко драматично, ако може, разбира се.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Докато чета, не похапвам, защото се разсейвам. Нито пълноценно се храня, нито както трябва чета. Аз имам време за четене и време, което отделям за човешките си нужди. И едното, и другото не бива да се пренебрегват, защото става лошо (Грета става лоша). Срещат се, разбира се, и малки глезотийки като желирани бонбони или лукчета; те са някак приемливи, защото не са толкова занимаващи и биха удължили самото време за четене. Човек обаче трябва да внимава с тези неща, за да няма обратен захарен дисбаланс. (Е, винаги може малко да си поспи :D)
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Често си правя черен чай с мляко и мед или мляко с кафе, но дали се получава пиенето с четенето е друг въпрос. Става така, че много бързо си изпивам нещото и оставам само с книжката, което пък потвърждава разделянето на времената, за които стана въпрос по-горе. Понеже имам навик да чета на глас, случва се да пия и вода, но тя не е от най-любимите ми напитки. Трябва да се внимава каква напитка се избира за дадена книга, защото наистина е хубаво да се чете Платон с вино, но има опасност пирът да продължи и без мен/нас. Затова мисля, че трябва да се грижим не само за стомаха си, но и за паметта си; иначе защо ще ги четем тези книги?
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
За мен книжното тяло има своята стойност и затова съм много внимателна при запазването на самата здравина на книгата и нейния естетически облик. Случва се да подчертая някои важни пасажи, с които ще работя, но после грижливо ще изтрия. Не пиша и не рисувам. Не бих искала да оставям следи и след време някой да разкрие какво е било, докато съм чела даденото нещо. Не бих искала да издавам по никакъв начин най-съкровените си помисли. Всяко четене е за себе си. Веднъж едно ще ми направи впечатление, друг път – друго. Всеки път носи своя опит. Всеки път нещо ново има, нещо друго се открива и нещо друго би могло да бъде записано. Затова, ако е чисто, ще бъде по-ясно забележимо.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Не бях чувала за кучешки ушички, но прегъването не ми звучи като алтернатива, която ще приложа. Бих сложила нещо подръчно, нещо, което ще е пред погледа ми в този момент – лист хартия, фиба, телефон, тапа за уши. Няма да оставя книгата и отворена, защото в мен изниква представа за мистичен вятър, който ще разлисти страниците, или злобно малко човече, което ще скрои някой номер. В крайна сметка бих запомнила и номера на последната страница. Не мисля, че ще бъде голяма драма да започна и отначало.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Сега клоня повече към нехудожествена. Разбира се, че ми се чете и художествена, но в момента не й е времето. Все още се уча да разнообразявам и лятото като че ли ми се получи, но есента дойде със своите изисквания, които не са непременно лоши. Харесвам нехудожествената. Харесвам това, че мога да си мисля разни неща, докато чета, и да водя един вид диалог с автора на книгата. Хубаво е човек да не се вглъбява само в едното, защото, според мен, те са свързани и някак взаимно допълващи.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Предпочитам хартиени издания. Предпочитам да си ги имам вкъщи, дори и вече да съм ги чела; страшно много книги имам в електронен вариант – това също не би ме спряло да си взема същите книги и тялом. Обичам да си купувам книги, обичам да притежавам книги. Чета и електронни, но това е наложено заради външни обстоятелства в дадено време. Като аудио съм слушала само Светото Писание, но това беше някаква моя проба, а и с него като че ли е по-приемливо. С други книги не бих пробвала, даже би ме издразнило. Държа текстът да е пред мен, защото така най-добре вниквам в нещата.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Все пак тече някаква логическа или съдържателна връзка, не бих спряла посредата на изречението. Много зависи какво се чете и каква е целта на самото прочитане. Да държа на всяка цена за края на главата – може би не, но ще намеря подходящото за мен място, ако се наложи. Както бях написала – няма да бъде драма да започна отначало или да се върна назад, ако има някакъв проблем при разбирането след прекъсване.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди щях да кажа не, защото имаше период, в който дори и да не ми харесваше дадена книга, аз държах да я прочета докрай, само защото вече е започната. Това обаче се промени, когато осъзнах, че животът е прекалено кратък, а книгите трябва сериозно да се подбират. Когато започнах да се занимавам с философия, изведнъж това стана много явно и аз бях в шок. Шок от това колко много книги искам да прочета, а с колко малко време разполагам. Адски бързо започна да се увеличава знанието за собственото незнание и изобщо невъзможността за всичкото знание, за всичкото писано знание. Последиците са такива, че бих захвърлила нещо, което не е моето, или на което не му е сега времето. Винаги човек може да се върне към това, което е отричал и не е харесвал.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да, мисля, че е напълно възможно. Трябва да има конкретна причина защо дадени герои ме дразнят и когато това се изясни, не би било проблем за цялото(а защо да трябва да се изяснява изобщо?). Възможно е самото дразнение от героите да бъде причина книгата да е сред любимите. Дразнението не винаги е свързано с чувство на неудоволствие, а от друга страна, неудоволствието в частта може да носи удоволствие в цялостта. Ярък пример, за който се сещам, е Настася Филиповна от „Идиот“. Всъщност могат да се намерят доста героини в руската литература и драматургия, които носят това неприятно дразнение със себе си или в хода на събитията. Последното изобщо не би пречило творбата да бъде наистина харесвана.
Какво четеш в момента?
В момента чета/уча текст, който скоро бе създаден от мен, Емона Илиева и Дарина Стоименова по пиесата „В очакване на Годо“ на Самюъл Бекет. Правим представление, което се нарича Go-do-t и което ще може да се гледа януари месец. Паралелно с това се занимавам и с Имануел Кант – „Критика на чистия разум“, и Св. Алфонс Мария де Лигуори – „Практиката да обичаме Исус Христос“.
Коя е последната книга, която си купи?
Две са – „Етика“ на Барух Спиноза и „Критика на чистия разум“ на Кант.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мисля, че вече стана ясно. Аз съм от тези, които четат няколко книги наведнъж и макар да бях дълго време скептична към това, сега твърдя, че има страшно много ползи. Самото превключване от едно към друго, връзките между тях, самата материя – всичко това е тренировка за будност и активност. Това е възможност да усетиш собствените си граници на памет и концентрация.Това е като да бъдеш винаги нащрек; да поддържаш процес, който преминава в друг, без да има ясно отграничаване с начало и край. Процес на винаги средното, преминаващ в начин на живот, който е съвсем обикновен живот.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета вкъщи, защото ми е най-спокойно и удобно. Споменах, че имам навик да чета на глас, а понякога чета и с тапи за уши, за да не чувам друг глас. Това са все неща, които влияят на избора ми за място. В библиотеки чета в крайни случаи, но ми се е искало да положа повече усилия за това. Мисля, че вкъщи съм си създала режим на работа/четене и затова не съм търсила друго „любимо място“.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Харесвам самостоятелното, единичното и особеното. Харесва ми, че в самостоятелните издания се получава един цветен хаос и преобладават най-различни форми. В самостоятелните издания виждам една случайна красота, красота сама за себе си. Това, разбира се, звучи общо и абстрактно. Ако трябва да съм честна, няма толкова голямо значение, важна е самата книга.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Много рядко препоръчвам книги, защото уважавам собственото търсене и лутане кое да бъде. Знаем, че интересите, вкусовете, опитите са различни и ако ще препоръчвам, ще бъде наистина според случая. Не бих пробутвала само една книга или книги на един единствен автор. Но сега пък се сетих за едни разкази, които всъщност са адски странни и необичайни. Разкази, които будят смешното, но и ужасяващото; те изненадват на доста подли места и мисля, че всеки, който търси нещо нестандартно, би ги оценил. Става дума за „Вратата Рашомон“ на Рюноске Акутагава.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Раздел – художествена и нехудожествена литература. Нехудожествената – от античност до съвременна, постмодерна философия; психология; теоретически книги за изкуство и театър. Художествената (по книжното тяло) – от по-обемните до по-тънките. Този принцип е според наличното място. След време, когато ще се слагат по земята, няма да има принцип. Общо взето, където се намери място – там; и това не води до незнание кое къде е. :)
Снимка на публикацията: Наталия Вълкова, снимачната площадка на „Един ден, в който има всичко“
Гледайте представлението във видео формат на „Метеор“ „Един ден, в който има всичко“ в платформата Fanstream.
Вижте още:
Леонид Йовчев: Трябва да съм по-добър зрител, за да съм по-добър актьор
Боян Манчев с премиера в навечерието на нощта на Вси Светии
В дълбокото начало на „Философската фантастика“
За движението, музиката и ситуацията на представление. Из „Наръчник на хореографа“ [откъс]
