Искрен Зайрянов обожава книгите, а от всички литературни жанрове най-много го влече не към фентъзито, а към фантастиката (и не е особен почитател на „Меч и магия“!). Преди години е част от ядрото фенове, което създаде и издава известно време електронното списание Starlighter. След края на тази дейност (поради липса на време), се присъединява към Траяна в книжния блог Книгоман, където, по собствени думи, пишат не в ролята на критици или литературни корифеи, а честно, искрено и за удоволствие, защото препоръката от приятел е най-добрата реклама на книга, която съществува.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Книгите винаги променят нещо в нас и винаги ти дават тема за размисъл. Ако не с идеите които са заложени, то поне мога да се запитам – защо изобщо е написана тая глупост?
Но като цяло твърдението „тази книга ми промени живота” е доста притеснително и опасно. Сещам се винаги за ония фанатици, които размахват КНИГАТА и със сила я налагат на останалите. Библия, Коран, Моята борба са все примери за книги опропастяващи съдби и отнемащи животи. Книгите променят живота, карат хората да мислят и да мечтаят. КНИГАТА връзва разума в окови.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Много рядко хапвам докато чета.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Не обичам да пия докато чета.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Нямам скрупули да драскам по собствените си книги и съм го правил, но отдавна спрях да виждам смисъл в това. Отбелязването предполага след време да се върнеш и да търсиш конкретен пасаж, за да го изведеш като мисъл или мото. Поне за мен е безсмислено.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Не обичам да огъвам ъгълчетата на страниците или да разчеквам книгите. Това за мен е неуважение към самата книга. За отбелязване използвам всичко – от разделителите, които се научиха да поставят в книгите издателите, през билетче от градския транспорт, до просто откъсната лента от брошура.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Задължително и двете. Понякога художествена литература ме е карала да прочета още по тема или научна теория засегната в нея, а понякога е ставало обратното. Но ако човек иска да е що-годе в крак с научната вълна, няма как да не чете и научнопопулярна и чисто научна литература.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
И двете. Понякога е доста по-удобно на четец. Обожавам Робърт Лъдлъм и имам всичките му тухли, но в последно време го чета само в електронен формат. По-практично е.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Спирам по всяко време, но понякога като продължа книгата, защото това може да е и след месец, се налага да се върна до началото на главата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, без проблем. Нямам време да се мъча с нещо, което не ми допада. Не робувам и на кредото, че нещо е класика и задължително трябва да се прочете и да ми хареса! Не харесах „Параграф 22”, както и ред други канонични заглавия. За фантастиката например си казвам, че хич не съм фен на поредицата „Дюн”. Не я харесвам. Както и не се прехласвам по Хайнлайн.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Ако има един или двама дразнещи, но това е в контекста на историята, няма проблем. Но ако всички са такива, то и самото повествование най-вероятно ще ме дразни. Типичен пример е Дейвид Едингс – дразнещи и клиширани персонажи и още по-клиширано, наивно и дразнещо действие.
Какво четеш в момента?
В момента чета „Последната територия”, „Шести патрул”, „Сказанието на прадедите” и „Две луни”.
Коя е последната книга, която си купи?
„Аркадия” на Иън Пиърс.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по няколко книги наведнъж и то постоянно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Сутрин и вечер в метрото, понеделник и сряда докато голямата дъщеря е на плуване, късно вечер когато децата заспят и естествено в тоалетната.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Зависи от историята и това как е написан книгата. Някои светове и идеи се нуждаят от няколко книги, за да се разгърнат в пълния си потенциал, докато други си искат една книга, или още по-кратка форма. Но като цяло в последните години съм по-скоро фен на единичните книги, или кратките поредици.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Има, но списъкът се е променял доста пъти през годините. В момента от новите автори горещо препоръчвам Пиърс Браун и трилогията му за Дароу. Сиела издадоха първите две книги – „Червен изгрев“ и „Златен син“. Иначе във всеки жанр си имам любими автори от които препоръчвам книги, ако някой ме попита.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Понеже книгите ни са разхвърляни в три къщи и два града, у дома стоят само новите и нечетените. Те са подредени хаотично в библиотеката, а тези които са по нощните шкафчета, редовно се преподреждат от малката дъщеря. Подредени са само прочетените. Ако са повече са подредени по автор, а ако са единични – по жанр.
