Калин Даскалов създава книжни съкровища вече трета година като книговезец, както научих съвсем наскоро от Balkan Bookbindery . Самоук е, но това по нищо не личи, защото не пести усилия, труд и постоянство, както и качествени материали – етествена кожа, злато и коприна. Звучи като приказка, нали? И наистина е! Защото е човек, който има отношение към книгите, към луксозните издания, направени с мисъл и внимание към детайла. Мечтата му е един ден да създаде собствено издателство, което да се занимава с разпространението на ръчно правени неповторими книги. Пише стихове и разкази, учи Библиотечно-информационни науки в СУ и определено има какво да ни разкаже!
Какво са книгите за теб?
Книгите са почти като хората. Те са толкова много и толкова различни. Мога да изпитвам цяла гама от емоции към една или група книги, да ги мразя, да ги обичам, да съм тотално незаинтересован от тях. Те обаче отвръщат на тези неща само с това, което пише в тях.
Но наистина, книгите за мен са, каквото са и хората. Те са един колосален феномен на тоя свят и всеки си намира някакъв начин да се впусне в него, съпътстван разбира се, с радости и разочарования. Друг е въпросът вече, когато пишеш, създаваш или реставрираш книга. Тогава отношението към нея е по-различно, тепърва си отговарям сам на себе си за тези чувства. Отново, както при хората, двама човека могат ли да обичат по един и същ начин една книга, ако единият човек е нейният автор, а другият неин читател?
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
В училище не харесвах да чета, особено българската литература беше натоварена с много лоши спомени. В университета вече зачетох по собствено желание и един ден грабнах „Антихрист“ на Емилиян Станев. Това беше преди 4 години и още не съм чел друга книга, която така да ме е разтърсила. Духовните лутания на героя, средновековната атмосфера и тоталното незнание за това що е правилно, все още резонират страшно силно с моите мисли и чувства. Често се връщам към нея и откъдето и да я почна, всеки път изглежда, че отново има допирни точки с живота ми в конкретния момент.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Понякога пуша лула, докато чета. Мисля, че нищо не мога да свърша с главата си, докато ми е пълен стомахът.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Хубав чай с мед.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Идеята ме ужасява тотално. Ако зорът да си запиша нещо е толкова голям, просто ще си взема един от десетките тефтери и ще го направя там. Струва ми се доста по-удобно и смислено.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Опитвам се да помня последната страница. Като приключвам четенето, просто поглеждам номера на страницата, казвам си я на глас и знам, че следващия път ще се сетя. Предполагам, ще оставя тази практика, ако имам хубав книгоразделител. Например, от злато или сребро с някой друг рубин или сапфир?
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Със сигурност повече нехудожествена. Много по-лесно е да си задоволиш интелектуалните потребности с книга, отколкото емоционалните или духовните.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Напоследък чета повече електронни издания, но това е заради факта, че откакто се интересувам от красиви книги и се опитвам да създавам такива, книгите, които се продават в книжарниците ми се струват безкрайно грозни и зле направени. Надявам се да допринеса за промяната на това в бъдеще В резултат на тия капризи близката година почти не съм чел книги от последните две столетия.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако книгата има глави, повече ми харесва да си прочета главата до края.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Често го правя още на първата страница. Достатъчно пъти съм се насилвал, въпреки това първо чувство да продължа и не си е струвало.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Може би, но не бих го признал.
Какво четеш в момента?
В момента чета няколко книги, подхващам различна, в зависимост в какво настроение съм – „The King in Yellow “ (1895) на Robert W. Chambers; „Български погребални обичаи“ на Христо Вакарелски; „The Art of Distillation“ (1651) на John French; „Anecdotes of the Habits and Instict of Animals“ (1852) от Mrs. R. Lee.
Коя е последната книга, която си купи?
„Български погребални обичаи“ на Христо Вакарелски. Тя е безкрайно грозна и зле направена, но ми се стори страшно интересна.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Не мога да чета само една книга. Някои са точно такива, които се четат преди да заспиш или други, които са перфектни за отпочиване в следобеда. Ще дам пример – ако трябва да ходя дълго разстояние си пускам някоя аудио книга по път, като се прибера и отпочина хващам „The King in Yellow“, за да се вкарам в настроение да създам нещо, в някакъв по-късен момент си лягам и прочитам две глави от Анекдотите с животни, за да се посмея и заспивам. Това въобще не е бърз начин за четене на книги, но пък и никой не ме кара да бързам.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Най-хубаво си е вкъщи.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам стегнато самостоятелно издание.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
За „Антихрист“ със сигурност говоря като за нещо извън тая вселена, но въобще не си мисля, че всеки ще почувства това, което аз почувствах като я четох за пръв път. Малко е като това някой да ти пусне любимата си песен, не се получава.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Засега по тематика. Ако някой ден имам стотици хиляди томове, със сигурност ще ги подредя по-грамотно.
