Калина Линкова по образование е юрист, но в професионален план се е посветила на писането, модата, социалните медии и всичко, което е креативно, вдъхновяващо и различно, също като нея самата. Първото, с което ме спечели, беше чувството за хумор и естетика, комуникативността и артистизмът, след това забелязах, че имаме учудващо сходен вкус за литература и изобщо светоусещане. Заради всички тези причини и поне още толкова отгоре, ми се прииска малко по-нахално да се разровя из книжните й ритуали, и да ви запозная с тях.
Какво са книгите за теб?
Малки бълбукащи вселени на една ръка или на цял живот разстояние. Приятно самотни острови, на които да се уединиш, и тихи хралупи, в които да се скриеш уютно. Лекуват и есенни депресии. Особено муминтролите на Туве Янсон – проверено.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
На мен май е трудно да се влияе до степен такава, че да се променя. Но виж, книгата, оставила трайна следа в съзнанието и въображението ми, е „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков. За първи път вкусих кайсиевия сок край Патриаршите езера в 9 клас и останах там. После още 2-3 пъти. Дълги години тъгувах, че няма да открия друга такава история, която да ми влезе по същия начин под кожата, но миналата година тя ме откри с „Богът на дребните неща“ на Арундати Рой.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Спорно е. По-скоро шоколад или нищо.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай, чай и пак чай. Кафето ми е важно, ако искам да пиша текст или да намеря муза да работя бързо и да тъка на няколко стана. Но чаят е перфектният компаньон за четене. Напоследък – ройбос + портокал + кактус. Мирише на уют.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ай, Хесус! Не, не бих могла.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Кучешките ушички ми звучат светотатствено, а билет от метрото – невъзможно. Определено книгоразделител. Имам си и любим такъв – с изображение на японската The Rock Garden. Подарък е от най-добрата ми приятелка и съм силно привързана към него, макар че имам и доста други. Елина, благодаря ти за този дзен разделител!
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена. Добре де, може и малко /авто/биографии.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хм. Консервативната ми половина настоява на хартия, а social media специалистът все повтаря, че трябва да се адаптирам към света. В крайна сметка мирисът на хартия и самото книжно тяло ще победят. Май не съм съвсем готова за тази р/еволюция.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Може да е част от обсесивно-компулсивното разстройство, което си отглеждам с любов, но винаги се стремя да дочета главата до края. Трябва нещо много извънредно да се случва, за да я оставя недочетена. Морфей би бил най-честата причина сякаш…
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Всичко мога, ако съм достатъчно нервна или разгневена хахаха. Както не обичам да ме будалкат режисьори с посредствени филми, така не позволявам на разни автори да ме подценяват със слаби текстове. Радикално е, но това е.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Дразнещите герои са много ценни понякога. А и хората често се дразнят на качества, които самите те притежават…
Какво четеш в момента?
Напоследък съм адски бавна и само си прехвърлям разни книги между леглото и дивана (понякога и на морето), но може сега да се засрамя и да дочета „Елементарните частици“ на Уелбек. Тя върви паралелно с „Двойната Лотхен“. Човек не може да живее достатъчно комфортно живота си, ако знае, че е чел само „Антон и Точица“ от Кестнер! Та затова наваксвам тази несправедливост в една напреднала възраст…Ще ми се скоро да посегна и към „Мидълсекс“ най-сетне. По отношение на нея съм по-скоро pleasure delayer. 
Коя е последната книга, която си купи?
Подарих „Подчинението“ на Уелбек, а за себе си взех Кестнер. Fair enough. :)
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Меркуриева личност съм, страдам от чрезвичайна липса на концентрация, а и при близнаците количеството често надделява над качеството, та съм склонна на паралелно четене. Още не мога да разбера дали е грешка, или напротив. Но съм бавен и капризен читател. Понякога чета ужасно бавно само за да попивам езика и думите и повтарям изречения и пасажи.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
За съжаление не съм от чудесните хора, които могат да разлистят книга навсякъде и по всяко време. Запазената ми територия е диванът, рядко ползвам и леглото за тази цел. В метрото или трамвая предимно предпочитам да разглеждам обитателите на градската джунгла. :)
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
С риск да се повторя, концентрацията ми не е сред силните качества, така че никога не ми е хрумвало да чета поредици. А и те обичайно се свързват с едни други жанрове, които не са ми много близки.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Като магистрала за информация съм принципно – харесам ли нещо, моментално бива споделено с близки и приятели. И обратното. Никога няма да се уморя да промотирам муминтролите на Туве, „Богът на дребните неща“ и „Майстора и Маргарита“.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Твърде прозаично – по височина и размер. Нека го отдадем на манията ми за ред и идеала за аптекарските шишета. Ако някога успея да създам голяма и обилна библиотека, обещавам да се погрижа за жанровете!
Снимка: Иван Жегов
