Кузман Илиев е едно от най-разпознаваемите лица на телевизия Bulgaria On Air. Гледате го всеки делник в ДЕНЯТ On Air, където се редуват със своя добър приятел Владимир Сиркаров (който също ни е гостувал в Как четеш). Кузман е магистър по публичен мениджмънт от IEP Тулуза, Франция, и е сред най-добрите млади експерти у нас в полето на банковото дело и финансовата икономика. Аз признавам, че е истинско удоволствие да гостуваш в неговото предаване, а сега нека разберем как книгите присъстват в живота му.
Какво са книгите за теб?
Книгите за мен са източник на идеи и знание. Те са инструмент, чрез който се свързваме помежду си, разменяме и предаваме във времето концепции, определящи както решенията, така и действията в живота ни. В естетически план – те са и удоволствие, възможност за „преселение” в друго време и място, в друг свят. Обожавам книгите, но вече не са фетиш, станал съм много критичен четящ/търсач на идеи.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Книгата, която ми е повлияла най-силно, е “Монахът, който продаде своето ферари” на Робин Шарма.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Рядко ям докато чета.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Пия много чай. Много.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Драскам по книгите си безпардонно. За мен книгата е пространство за идеи, което в процеса на четене пълня и аз.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Имам хубав книгоразделител – метално човече.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. В последните година-две действително се бях потопил приоритетно в научната литература, но напоследък усещам глад и за много художествена литература, което е прекрасно.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Но, ако трябва да съм на напълно честен – вече съм окончателен фен на електронните книги с предимствата им във всяко отношение.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да прочета до края. Държа “разказът”, независимо от жанра, да запазва своята цялост.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога, но не обичам да го правя. Изпитвам нещо като угризения, ако съм отделил време, а после хабя енергия в себеубеждаване, че правилно съм оставил тази книга за нещо по-добро. Усетя ли рано обаче, че не е моята книга – тогава съм безкомпромисен.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се. Дразненето невинаги е лошо. В реалният живот също има хора, които ни дразнят, но понякога са с важно място в живота или професията ни.
Какво четеш в момента?
“Тай-пан”, “Линкълн без маска”, “Всичко, което трябва да се знае за Първата Световна война”, “История на банковото в дело в Америка”, “Да защитиш незащитимото”, “Изборът”. Последните три са икономически.
Коя е последната книга, която си купи?
“В Първата световна война” на Отокар Чернин.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по няколко книги наведнъж. Така реално си почивам от четенето, колкото и абсурдно да звучи.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Да, имам две любими кафенета, в които буквално изчезвам от света. Обичам да чета и в метрото или докато чакам нещо или някого.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Като литература: “Кръстникът”, “Цар Плъх”, “На Западния фронт нищо ново”, “Атлас изправи рамене”, “Престъпление и наказание” – за мен са брилятни. Георги Марков, Стефан Цанев и Симеон Радев са ми българските фаворити като автори. В сферата на духовното – “Как да преодолеем безпокойствието и стреса и да се радваме на живота” на Дейл Карнеги, както и “Монахът” на Робин Шарма. В икономически план: “Икономика в един урок” на Хенри Хазлит.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр и тематика.