Надежда Стоянова е читател по призвание и по професия. Завършва българска филология, а след това и магистърска програма „Литературознание” в СУ „Св. Климент Охридски”. Преподава българска литература в същия университет и споделя, че за нея най-радостни са срещите с добри книги и с четящи студенти. Автор е на монографията „Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето” (2015), която печели награда за литературоведски дебют на Факултета по славянски филологии (2015) и награда „Южна пролет“ за литературна критика (2016). Публикувала е литературоведски статии и студии в научни сборници и критически текстове в „Литературен вестник”, сп. „Литературата” и др. Част е от редакционните колегии на сп. “Littera et Lingua” и на списанието за студенти, докторанти и млади учени „Филологически форум”.
Надежда Стоянова е един от най-любимите ми преподаватели от университета, който винаги успяваше да ни омагьоса по време на упражненията. А след тях настъпваше оживление, нужда от дискусия с другите, и нетърпение да прочетем и опознаем особеностите на литературния период, който изучавахме. Най-големите ми книжни находки дължа на нея, както и решението на какъв точно държавен изпит да се явя. Затова днес ми е изключително трепетно и приятно, че именно Надежда Стоянова е гост в рубриката „Как четеш“!
Какво са книгите за теб?
За мен книгите са най-вече надежда и утеха, че светът може да бъде осмислян и преживяван като различен от този, който на пръв поглед се явява пред нас. Те са още удовлетворение и удивление пред възможността за общуване с други човешки същества отвъд ограниченията на времето и пространството.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
За щастие не е само една. Животът е твърде убеглив, а човек е твърде променлив, за да могат да бъдат удържани в моделите, които една книга или едно съзнание дава за тях. Няма да изреждам списък с книги, но все пак ще кажа, че през последните 6-7 години се вълнувам много от текстовете на модернизма и авангарда – български, западноевропейски, руски. Вероятно защото в тях е интегрирана тъкмо тази динамика на живота и човека, но не само.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чаша вода или чай, но по-скоро нищо.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да, когато чета, винаги имам молив в себе си и отбелязвам важни мисли, особености на текста и др. Много често си водя записки – по полетата, в края на книгата. След време, заедно с книгата, препрочитам и собствените си бележки.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Използвам и книгоразделители, макар че по-често намирам някакво хвърчащо листче за тази цел или оставям на страницата молива, с който подчертавам.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Те дават различен достъп до света и затова посвоему са интригуващи. Изискват обаче различна нагласа на читателя.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Но мисля, че четейки в интернет, сме свикнали твърде бързо и нехайно да прехвърляме („скролваме” по) страницата. Този навик налагаме и при четенето на електронните книги, което много от тях не заслужават.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра по всяко време, но понякога, при добрите книги, няма да ми е приятно.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Старая се отношението ми към авторите да не влияе на отношението ми към текста, но не обичам да си губя времето с посредствени четива – има толкова много добри книги, които чакат да бъдат прочетени, затова с облекчение изоставям онези от тях, които не могат да ми кажат нищо ново.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Ако характерите на героите предизвикват някаква ответна реакция у читателя, това означава, че те не са създадени без известна опитност, което би дало шанс на книгата. И все пак, отдавна моят прочит е по-скоро „хирургически” – оставям емоциите на заден план и се старая да разсъждавам върху направата и смисъла на текста; в този аспект, не героите биха ме подразнили, а неумението на писателя да ги създаде.
Какво четеш в момента?
Препрочитам „Цветя на злото” на Бодлер и чета броя на сп. „Литературата”, посветен на литературното кафене.
Коя е последната книга, която си купи?
Случайно попаднах на „Момичето и тримата” на Владимир Полянов. Книгата е от 1926 г., не е преиздавана в този си вид и е с автограф на самия автор, което ме прави особено щастлива.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги чета по повече от една, а и работата ми го изисква – писането на критически и литературноисторически текстове налага едновременно четене и боравене с много книги.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам да чета в библиотеки – там има друга атмосфера, макар че и у дома е чудесен вариант.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам предпочитания, чета с охота и отделни издания, и поредици.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Преди години (в ученическо и студентско време) с пристрастие и възторг съм препоръчвала най-различни книги – „Повестите на Белкин” на Пушкин, „Страх и трепет” на Киркегор, „Падащи баби” на Даниил Хармс, „Дилетант” на Чавдар Мутафов и т.н. Днес съм по-внимателна с препоръките – препоръчвам само когато ме попитат и съобразявам, доколкото мога, четивото с интересите и нагласите на бъдещия му читател.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По националност и по време на написване на книгата.
