Петя Петкова-Щифлер сама подчертава, че не е нито лекар, нито консултант по здравословно хранене, нито сексолог, нито фотограф. В същото време е автор на книга, която напълно противоречи на твърденията й. “69 изпитани афродизиака” не е селф-хелп наръчник, който ще ви поучава как да живеете живота си, а едно изключително слюнкоотделящо пътешествие в света на кулинарията. И след като вече ни е ясно как Петя готви (прекрасно!) е време да разберем и как чете
Какво са книгите за теб?
Нещо много свято и безценно. Не бих могла да си представя живота си без тях.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Първото нещо, което ми идва наум е “Цар Плъх” на Джеймс Клавел. Не, че е повлияла на живота ми, просто много ме впечатли (поне когато бях на двайсет години, сигурно трябва пак да я прочета). Поучителна книга за човешките взаимоотношения и не само…
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене”?
Не, жалко за храната. Обичам да се наслаждавам на всяка хапка, а четейки това е невъзможно, поне за мен. Човек поглъща повече храна, което не носи удоволствие, а само килограми в повече.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Понякога чай.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не драскам, ако нещо много ме впечатли си го преписвам в тетрадка.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител или подобни. Кучешките ушички според мен “обезобразяват” книгата.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Повече художествена.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
В това отношение съм старомодна, харесва ми да чувствам книгата между ръцете си, да чувам шума на прелистващите се страници, да усещам аромата на книгата. Смятам, че всяка книга има своя мирис, колкото и незабележим да е той.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако е много, много интересна, това не ми се отдава.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
С лекота, има толкова други приятни книги за четене.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Зависи дали историята ще ме грабне.
Какво четеш в момента?
“Не трябва винаги да е хайвер” – Йоханес Марио Зимел, “Дилемата на всеядния” – Майкъл Полан, плюс две-три книги с рецепти.
Коя е последната книга, която си купи?
Моята – “69 изпитани афродизиака” за подарък.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по няколко наведнъж, имам започнати книги и в София и в Давос.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Водя доста динамичен начин на живот, за съжаление чета най-вече преди сън в леглото, когато съм на почивка или в самолета.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Зависи от книгите.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
“Вълшебната планина” на Томас Ман (и не само защото събитията се развиват в Давос, където живея).
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В библиотеката ми цари пълен хаос, в който само аз се ориентирам. Все им се заканвам да ги подредя, но досега без успех. Признавам, само кулинарните ми книги (над 100) са подредени… по големина
