Емил Андреев е роден на 1 септември 1956г. , женен, с две деца. Той е един от менторите в Курса по творческо писане на Ciela Books и за нас е истинска чест да Ви го представим днес.
Завършил е „Английска филология“ и „Журналистика“ във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Преподавател е по английски език в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Емил Андреев е писател, редактор, журналист и драматург. Автор е на пиесите „Да убиеш премиер“, „Иманяри“, „Бебето“. Неговите пиеси са поставяни из цяла България, включително в Сатиричния театър в София. Той е сред сценаристите на сериала по БНТ „Под прикритие“. Дебютът му като автор е с „Ломски разкази“ през 1996г., а негови текстове са преведени на английски, полски, румънски, сръбски и словашки. Най-известният му роман и една от най-продаваните български книги е „Стъклената река“, чиято филмова адаптация е представена официално на София Филм Фест през 2010г. Сред другите му известни романи са заглавията: „Късен сецесион“, „Островът на пияниците“, „Проклятието на жабата“ и „Лудият Лука“, а под печат е новата му книга „Небесата на Йоан“. Носител е на наградата на читателите за роман на 2005г. и на наградата „ВИК“ за най-добър български роман на 2005г.
Вижте какво ни разказа Емил откровено за своите книжни емоции:
Какво са книгите за теб?
Врати към различни светове. Самите книги в буквалния смисъл приличат на вратички, когато ги отваряш. Макар напоследък все по-често да се чува и да се усеща, че от четенето на книги няма никаква полза, аз си оставам старомоден и не мога без тях. Не съм „книжен плъх”, но на ден разтварям поне по пет-шест – било за справки, било да си припомня нещо, било просто за наслада. Абе, пристрастен съм към тях като към цигарите!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е накарала да се замислиш и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Не е само една. Като дете – Библията, Новият завет и по-точно „Евангелие от Матей”. Открих книгата, скрита в стар скрин на чичо ми Ангел. Дори не знаех, че не трябва да я пипам. Впечатли ме родословието на Иисус и начина на разказване. Хем беше като приказка, хем беше по-различно. Помня, че по детски се чудех, какво толкова им е виновен Христос! Нищо не разбирах, но ме заболя, когато го разпънаха. И досега не проумявам защо хората убиват. Потрисам се! Обяснения – хиляди, почти във всяка книга, но това не ме успокоява. Примирявам се с човешката природа, но често я презирам заради склонността й към злодеяния. Иначе всяка книга – коя повече, коя по-малко – те кара да се замислиш. Силно ми повлияха: в юношеските години – „Идиот” на Достоевски, като гимназист – разказите на Стаматов и „Ученици на слънцето” на Марота, а като студент – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ на Пърсиг и „Парфюмът” на Зюскинд. Има и други, разбира се. Човек е променлива величина – всеки ден отнема или притуря по нещо от и у себе си. Книгите спомагат на тоя процес и облагородяват пътя му към смъртта.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не! За мен яденето е вродена потребност, превърната в удоволствие, и не ми се смесва с четенето като придобитата радост за ума. Понякога, когато се храня сам, преглеждам пощата си на компютъра, но това е друго.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Предимно вечер, и то когато чета хубава книга, си наливам малко от наличните запаси. Обикновено нещо с приятен вкус – коняк или уиски. Спомням си веднъж, посред нощ, четях „Безпътен автобус” на Стайнбек. Не пиех – бях в леглото, но когато стигнах до откъса, в който една от героините се бореше безуспешно с една муха в празната кръчма, станах и си налях чаша водка. До сутринта прочетох книгата и изпих бутилката.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да! Често подчертавам, правя бележки в полетата, но то е само с книгите, които ме карат да си говоря с авторите. В повечето случаи те са покойници.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
По-рано – никак. Помнех, докъде съм стигнал – страница, пасаж. Сега понякога слагам листчета, но то е, когато от дадена книга са ми необходими повече неща, или книгоразделител за по-отегчителните книги, за които си мисля, че ще станат по-интересни.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. В последно време – все повече електронни. Не правя голяма разлика. С еднаква страст чета от всякакви носители, стига книгата да е хубава. Обичам и да слушам, особено поезия и особено когато я чете авторът. Оня ден слушах Т.С.Елиът в Youtube.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра по всяко време, но гледам да е в каданса на тезата, диалога, сцената – често това съвпада с края на дадена глава или част.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Разбира се! Не се насилвам и защо да го правя? Е, не я захвърлям, просто я оставям настрана, но ми се е случвало да се вбесявам от претенциозността и маниерниченето на даден автор и ми е идавало да „затръшна вратата”. Рядко обаче посягам към такива книги, развил съм вече усет към тях. Макар и късно, винаги стигам до хубавите текстове, пък и не съм всеяден.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Те не могат да ме дрязнят. Колкото по-различни са главните герои, толкова по-добре. Може да са ми близки, да ги харесвам, да ги разбирам, да се отъждествавам с тях, да не съм съгласен с действията им, с морала им, с философията им – такива са повечето герои на изброените по-горе писатели, а те са ми любими. Дразня се, когато няма герои, а само авторово его.
Какво четеш в момента?
Текстове за и от покойния видински митрополит Неофит – една значима, но забравена личност в нашата история. И други книги чета, но да не изброявам, че не са малко.
Коя е последната книга, която си купи?
„Странната наука за безсмъртието” от Джонатан Уийнър.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
От вторите. Само една книга изчитам за ден, когато е много интересна и ме обсебва изцяло. Такива наскоро бяха: „Дневниците ни със Слава Сврюкова” от Иво Лозенски и „Любов” на Елиф Шафак.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета по всяко време и навсякъде, но най-често го правя у дома – в леглото или зад бюрото.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Няма значение, важното е книгите да са хубави.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да, понякога дори съм досаден. Такъв бях с книгите „Душата на рибите” от Антонио Гомес Руфо и „Бягства от любов” на Бернхард Шлинк. Шегата настрана, но обичам да препоръчвам книгите, които са ми харесали.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В своеобразен „подреден хаос”, по-скоро хронологически, но рядко не намирам книгата, която търся.
