Силвия Аризанова е човек, който обича творчеството във всичките му форми – писане, рисуване, шиене, плетене, дърворезба… Тя е доктор по история и автор на монографията „Българите в агиографията от ХІІІ–ХV век. Общество, бит и култура” (Пловдив, 2013), както и на редица научни статии, библиографии и други. Силвия е член на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България и главен редактор на научното историческо списание „Анамнеза”. Наред с постиженията си Силвия е икзлючително усмихната и борбена, а обичта ѝ към книгите привлече интереса на екипа ни!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Смятам, че всяка стойностна книга, която прочетем, влияе на живота ни – ако не директно, то подсъзнателно. Освен конкретни знания, книгите ни научават да мислим, разширяват възприятието и въображението, помагат не само да говорим по-добре и по-различни теми, но и да пишем. Все пак като че най-силно влияние, в смисъл на промяна към по-добро, може би е книгата на Мирзакарим Норбеков „Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата“. Последваха действия от моя страна и това повлече много положителни промени в живота ми. Мога да изброя още много книги, коя как точно, но това е дълга тема.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Когато чета – чета, когато ям – ям. Книгата е като отделна реалност, не изпитва никаква необходимост да правя нещо друго по това време.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Отговорът на този въпрос предполага да пиеш, докато четеш, а аз не го правя. :)
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Преписвам си цитати от книги, които са ме впечатлили. Маркирам някакви неща, когато чета научни книги. Не виждам нищо ужасяващо в това да се пише по страниците на книгите. Едни от най-ценните извори за историята на Средновековието са именно под формата на приписки и добавки в нечии чужди страници.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
За моя радост има добра памет и обичайно помня до къде съм стигнала. Използвам книгоразделители, когато чета много книги, което е постоянно. Така че една част са с книгоразделители под всякаква форма, включително случайно попаднало листче. Най-интересните се четат на един дъх, така че въобще не се налага отбелязване.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Разбира се, че и двете. Предпочитанията са ми към история и фантастика. Много обичам да ги редувам.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Определено обичам книгите на хартия. Усещането е различно, не само от досега, а и като че ли по-добре се вниква в написаното. Чета и електронно, но в краен случай. Аудиокнигите не ми допадат, имам чувството, че се губи голяма част от съдържанието и смисъла. Всеки човек усеща това, което чете, по свой начин. Когато друг чете, акцентите могат да се променят.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Има книги, които въобще нямат глави. :) За мен е без значение къде ще спра да чета. Съществуват разни техники, които използват писателите, като например главата да свършва по интересен начин. В такива книги обикновено правя почивка в средата на следващата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мисля, че е хубаво да се завършват книгите, които четем. Ако авторът ме дразни, много е вероятно въобще да не чета негова книга. В тази връзка искам да спомена, че има автори, които започнах да чета след споделена тяхна мисъл или интервю. Така че си ги проучвам предварително.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Разбира се, не смятам, че характерът на героите има отношение към стойността на книгата. Мисля и не се сещам за такъв случай – има герои, които не харесвам, но не ме дразнят. В крайна сметка отговарям за себе си, какви са другите, си е тяхна работа.
Какво четеш в момента?
Както се досещате, започнала съм доста книги. Чета ги според настроението и желанието, защото са на коренно различни теми. Двете, които основно превъртам в момента е „Infinity Blade: Изкупление” на Брандън Сандерсън и една книга, която чета в руски превод на Дан Милман Совершенное владение телом и разумом. Как добиться успеха в спорте и жизни.
Коя е последната книга, която си купи?
Отново е на Брандън Сандерсън, „Към звездите“.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Истината е, че дори не мога да кажа колко точно книги чета в момента.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета навсякъде и винаги съм го правила.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Формата не е от значение, съдържанието е. Голям плюс на поредиците е обема и продължителното наслаждение от четенето, дългото приключение.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Бих препоръчала на всеки Харуки Мураками и Сандерсън, но смятам, че всеки сам избира книгите, които са му нужни в определен момент. Всеки има собствено светоусещане. Това, което чета или виждам аз в една книга, за вас може да не съществува.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Наблюденията ми са, че могат да бъдат подредени само библиотеките, в които книгите не се четат. Опитвам се подреждането да е по жанр или по форма, но когато имаш огромно количество книги, които използваш, е доста трудна задача.
Снимка: Марияна Аризанова
