Виктория е на 21 години и учи „Журнлистика“ в Софийския университет. Споделя, че е пристрастена към книгите от 7 клас и трудно преживява без тях и до днес. Обича да пътува, а голяма й страст е спорта и в частност волейбола. Нейни материали може да четете в спортните сайтове volleyballcounty.com, sportsun.org и в блога fustarak.blogspot.com.
Днес обаче си говорим за книги и ето какво ни разказа тя за своите читателски навици:
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
„Похапвам” от историите, които се разкриват пред мен, метафорично казано. А истината е, че ако попадна на добра книга, се случва да забравя за закуска, вечеря и т.н.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Не мога да кажа, че съществува любима напитка, която да ме придружава из дебрите на книжния свят… и все пак: чаша топло мляко с какао винаги се вписва добре в цялата обстановка.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Винаги имам лист и химикал, преписвайки нещата, които по някакъв начин ме докосват. След това въпросните се пренасят (с моя помощ, хаха) в една „тетрадка за цитати”. Но да отбелязвам нещо по самата книга – абсурд. Имам чувството, че наранявам живо същество.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Всеки път си казвам, че ще си взема книгоразделител, но не знам защо – не ми се получава. ? Затова се самозалъгвам, че запомням страницата, а после търся точно къде съм била, прелитайки напред-назад, имайки представа къде се намирам в действието.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Определено художествена. Достатъчно нехудожествени неща се случват в ежедневието, затова предпочитам чрез книгите да се потапям в един по-различен и по-добър свят.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Истината е, че зависи от книгата. Случи ли се книгата да ме завладее, много трудно се откъсвам от нея – глава след глава, времето минава бързо.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Случвало ми се е точно веднъж. Опитах няколко пъти да дочета въпросното „произведение”, но не намерих сили. А по принцип съм голям инат и дори и да не ми хареса книгата, не се предавам докрай.
Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
В повечето случаи – не. Прекалено нетърпелива съм, за да имам спокойствието да спра, да потърся значението и да се върна към книгата. Ако се случи да има непозната дума (което е рядкост все пак), опитвам се да вникна в общия смисъл.
Какво четеш в момента?
„Паула” – Исабел Алиенде.
Коя е последната книга, която си купи?
Биографията на Фреди Меркюри – Лора Джаксън (очаквайте ревю на книгата през тази седмица в Аз чета б.р.).
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги само по една книга. Зареждам се от библиотеката с няколко, но никога не ги започвам едновременно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Място – не. Имам способността да се изолирам и на най-шумните места, така че това не ми прави впечатление. Обожавам обаче да чета в късните следобеди на летнте дни.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Любов по време на холера” – Габриел Гарсия Маркес. Дава различен поглед върху любовта – поглед, несъответстващ с днешните кратки, еднодневни „влюбвания”.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Ако трябва да съм честна, обожавам „подредения хаос”, така че да няма точна систематизация. Въпросният хаос ми помага да контактувам по-добре с книгите.
