Зори Христозова е част от екипа на Жанет 45 вече повече от година и всеки ден е заобиколена от купища книги. Затова решихме да я попитаме „Как четеш?“
Какво са книгите за теб?
От съвсем малка около мен винаги е имало книга. В дома на баба, където мина детството ми, това беше прекрасната „Фитотерапия“ – билките, отварите, болестите, които лекуват – истинска магия. Оставах прехласната с часове. Преди това са спомените на баща ми и неговата любов към поезията на Вазов, Вапцаров, Смирненски. Още се смеем на една тогавашна вечер, когато след чаша ракия и емоционален рецитал на „Кочо. Защитата на Перущица“ от „Епопея на забравените“, съседката ни проверила разтревожена.
Родителите ми имаха страхотна библиотека – цели четири крила пълни с книги. Разказвали са ми как книгите през комунизма се купували след записване в списъци и чакане на дълги опашки пред книжарницата. После имах честта да попадна на учител, боготворящ литературата – имахме голям късмет. В класната стая над главите ни беше цитат „Науката е светило на един народ, а литературата – животът му!“ от Иван Вазов.
Всъщност, като се замисля, мястото до възглавницата ми не оставаше без книга.
Днес книгите са ми ежедневие, в което съм влюбена. Работя в издателство, работата ми е страст, приключение, себеотдаване. Книгите са едно от живите неща в живота ми.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Не. Не ми допада идеята за „онези“ пръсти по страниците.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Стига да съм се разположила удобно, всичко. Понякога дори може да се получи тематично. Например, на книгите на Педро Хуан Гутиерес много им отива кубински ром. И аз и героят по-лесно преглъщахме неговата Куба.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Учителят ми в прогимназия, г-жа Тонка Колева, работеше по този начин. Когато успявах да надникна в работните й книги, оставах зашеметена – разноцветни пояснения встрани от текста, ситни, малки буквички, които я водеха в литературния анализ. За да й подражавам, пишех с много подострен молив в моя учебник, а после изтривах с гумичка. Наистина бях впечатлена.
Днес, обаче, не бих си позволила – каквото е трябвало да бъде написано в книгата, то вече е написано. Четящият нека си пише наум.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Казусът е интересен, защото около мен мен винаги има четири (в добрия случай две) палави ръце, които да изтръгнат разделителя от книгата, това някак си ги забавлява. Мама вече знае, че преди да затвори книгата, трябва да си запомни страницата. Наистина, само това помага – имам страхотен тренинг.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Ооо, твърдо и двете!
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Моментите, които налагат електронните издания, са неизбежни. Но аз все още съм от пристрастените към аромата на „прясната“ книга – хартията, мастилото… Като в песните – „sweetest drug“…
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Както го позволява времето. Имам книги, които оставям, за да си поема дъх – от самата история. Имам и такива, към които съм развила почти маниакална зависимост. Имам и две малки деца… :D
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да я захвърля – не е точната фраза. Винаги давам шанс на книгата да ме завладее. В нашата работа доста често опознаваме авторите. Ако не се получава, просто я затварям за по-добри времена. Но никога не я забравям.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, определено. Колкото и да се отнесе в съдържанието, човек винаги търси нещо, с което да се сроди, да се оприличи, да се преоткрие. Дори и малко разминаване със собствените представи, може да подразни. За мен е нормално – и от едната, и от другата страна става дума за индивидуалности. Това не означава, че книгата няма да ме омагьоса.
Какво четеш в момента?
„Медицинска Онкология“ – изд. Парадокс, поредицата Франклин – изд. Фют (и още куп детски книги), „Богът на дребните неща“ – изд. Жанет 45
Коя е последната книга, която си купи?
Точно „Медицинска Онколология“. В момента е единственото по рода си в България – издание за лекари по онкология, студенти по медицина… Доста голяма част от съдържанието се отнася за химиотерапевтичното лечение на онкологично болните хора. Впечатляващо е!
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Като собствено усещане доскоро бях склонна да фаворизирам само една книга. Нещата вече са различни, сега отвсякъде ме връхлитат много книги, коя от коя по-хубава. Беше нужна промяна. :)
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Навсякъде и по всяко време, стига да успея да се съсредоточа. Но се е случвало и да чета, в леглото си, когато около мен скачат две пощурели хлапета.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Зависи какво има да ми каже авторът. Бълването на книга след книга невинаги е плодотворна идея. Понякога поредицата може да ме отегчи. Друг път след самостоятелното издание търся продължение.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Отново и отново, освен това бяха дебютни книги на български автори. Трябва ли да кажа кои са? Ще ме обвинят в пристрастие. :)
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Силно е да се каже, че имам библиотека, предвид пространството, което им отреждам. Най-общо казано, книгите в дома ми са подредени в четири сектора със своите си места – детски книги, научна литература, художествена литература и готварски книги. Предпочитам да не трупат прах, ако ме разбирате… :)
