Как да различа фалшивите новини от истинските?

Като част от кампанията ни „Проект 48“ все по-често ще публикуваме в „Аз чета“ текстове, свързани с медийната грамотност. За нас това е важна кауза и именно затова създадохме „Проект 48“ – как да ни подкрепите можете да прочетете тук. А сега ви предлагаме да прочетете няколко съвета за това как да различавате фалшивите новини (fake news) от истинските.

Започвам този текст с конкретна идея да сравня обема от информация, който минава през всеки от нас всеки ден, но любопитството ми леко преобърна каруцата и… (надявам се да) направи началото му по-интересно.

Докато търсех достоверни данни за броя на търсенията в Google всяка секунда сега и преди 10 години, една реклама привлече вниманието ми – такава, която индиректно обещава бързи, но гарантирани пари. Знам добре какво е това – нарича се clickbait и представлява ползване на гръмко подвеждащо заглавие, което обаче да накара потребителите да отворят линка. Точно от това имам нужда, за да бъде този материал пълноценен!

Отварям линка и виждам логото на добре познатото онлайн издание Vesti.bg и „Специален доклад“, очевидно представен и съответно потвърден от трите най-големи български телевизии – Нова ТВ, bTV, БНТ (подредбата е на „източника“). Значи няма как да не е истина, нали?! Зачитайки се обаче, започва да прави впечатление сензационния стил, подходящ за жълто издание, а не за уважавана водеща медия. Множество активни линкове към един конкретен сайт и прехвърляне към други сайтове, ако натиснете някои от връзките за „още новини“. Адресът на сайта, в който четете интервюто, също няма нищо общо с домейна на Vesti и ако го изпишете в съответната лента в браузъра си, ще се отвори… блог за градинарство.

За всеки случай правя проверка – търся част от заглавието на материала в Google. Ако този текст е истински, ще има поне един резултат, а когато търсим наистина достоверен източник, то търсачката би показала и резултат от новинарската си секция Google News. Ето обаче какво виждаме – идентична страница на друг сайт с меко казано странен адрес… Ако пък потърсим още малко, ще видим, че подобно „интервю“ има и с друг български бизнесмен – Гриша Ганчев, в друг сайт с доста произволен адрес. От този материал в E-vestnik можете да откриете и още подобни примери.

Ето, че заедно станахме свидетели на класическа фалшива новина, каквито често е доста трудно да различим с невнимателно око. Целта на този текст е да бъдете максимум „свидетели“, но не и „жертви“ на подобен тип акции. В някои от най-фрапантните случаи можете да станете жертва на т.нар. фишинг атака – да влезете в сайт, който буквално копира 1:1 сайта на вашата банка, да бъдете подмамени да въведете лични и финансови данни (не го правете – Вашата банка никога не би поискала подобна информация) и по този начин да дадете достъп на престъпници до собствените си финансови ресурси.

В други случаи обаче – наглед по-безобидни – можете да четете фалшиви новини в онлайн издание, което вие, а и повечето ви познати, смятат за достоверен източник на информация. За съжаление, и у нас през последните години ставаме свидетели на намаляване на качеството на значителен брой доскоро уважавани медии. Аз лично ги наричам „кафяви медии“, защото са далеч отвъд познатите от десетилетия „жълти медии“ – не просто разпространяват сензационни факти, а често целенасочено измислят и подменят фактите, за да злепоставят дадено лице или организация.

И така, ето за какво да внимавате, когато четете какъвто и да било информационен текст, за да не попадате в капана на фалшивите новини:

1. Достоверност на източника

Изданието, което четете, достоверно ли е – чели ли сте го преди, виждали ли сте да го цитират на много места в други медии, можете ли да откриете лесно данни за контакт с редакцията, има ли конкретният текст изобщо автор? Тези въпроси много често ще ви помагат да прецените достоверността на източника, който разглеждате.

Можете да направите бърз тест още сега с този материал –

има ли на лесно място на сайта адрес за контакт с нашата редакция, били ли сте преди на AzCheta.com, можете ли да научите нещо за мен като автор и то потвърждава ли се при бързо търсене в Google?

И като говорим за източници, важен е и източникът на самата информация, без значение къде я четете. Цитира ли се изобщо източник или просто виждате подредени твърдения (няма да ги наричаме факти, защото не знаем дали са достоверни), примесени с познати имена и явления. В нашия случай виждаме усърден опит за привнасяне на достоверност, като се цитират трите най-големи телевизии у нас и се ползва гледано публицистично предаване, каквото е „Лице в лице“ с Цветанка Ризова. Когато направим обаче кръстосана проверка, виждаме, че такова интервю няма, а последното участие на Ковачки от февруари 2020 г. е на съвсем различни теми.

2. Ползване на повече от един източник

Когато говорим за новини и журналистика, често ползваме термина „качествена журналистика“. Това е процесът на правене на новини, който спазва най-високите стандарти за посочване на фактите, проверка на тяхната достоверност, цитиране на източниците, даване на повече от една гледна точка и т.н. Много често в правенето на новини се цитира и повече от един източник – това дава по-голяма достоверност на твърденията и съответно възможност за самите читатели да ги проверят.

Най-добрият възможен вариант е да се цитират официални позиции на институции, които да могат да бъдат лесно открити на собствените им сайтове. Обикновено журналистите се свързват и с „участниците“ в новините за специален коментар. Тук, разбира се, също трябва да имате едно наум, защото в България все по-често имаме случаи на „фалшиви“ интервюта – точно като това, което споменаваме в началото на този текст.

3. Документи

И понеже споменахме цитирането на официални източници, позоваването на документи е един от основните похвати на качествената журналистика, когато става въпрос за разследвания. Документите са основният начин за медиите да се противопоставят на фалшивите новини, често основаващи се на принципа „една жена каза“ – фраза, която доста често сте чували като нарицателно за поставяне под съмнение.

Ако трябва да дадем актуален пример от последните месеци, то можем лесно да се насочим към мерките за борба с COVID-19 и честата неяснота какво и как трябва да правят гражданите. В подобни ситуации единственият достоверен източник не са изказвания на политици или „експерти“ от телевизионните екрани, а заповед на министъра на здравеопазването, качена на сайта на здравното министерство.

4. Получава ли се математиката на фактите?

Създателите на фалшиви новини в повечето случаи не се стараят да са прецизни – за тях е достатъчно всичко да изглежда горе-долу достоверно. Затова не е рядкост в един и същи сайт, а дори и печатно издание, да прочетете през няколко дни противоречащи си текстове. За редовните им читатели това не е проблем, защото вероятно имат ниски изисквания към съдържанието, което поглъщат. Често дори и в един и същи злонамерен материал ще виждате разминавания и то не в цитати от личности, а в твърденията на самите автори на текста. Посочени числа (парични суми и брой хора), години или последователност от действия при по-внимателно преглеждане може и да не са чак толкова логични. Разбира се, може да става и въпрос за зле свършена журналистическа работа, но ако това е честа практика в издание, което следите редовно, съветът ми е просто да спрете да го правите.

5. „Ексклузивност“ на новината

В желанието си да привлекат по-голяма аудитория създателите на фалшиви новини ползват сензационни заглавия, претендиращи за ексклузивност. Понякога текстът и фактите в него са толкова „ексклузивни“, че няма да ги откриете на нито едно друго място – ясен сигнал, че нито една уважавана медия не открива достатъчна надеждност в тази информация, за да я потвърди с публикация.

Какво да направя в такава ситуация?

Можете да потърсите в Google за други достоверни източници, които да са публикували информацията. Особено ако новината е международна, потърсете я в някоя от големите новинарски агенции и медии като Reuters, EuroNews, Bloomberg, BBC и др.

Възможно е фалшива информация да бъде „потвърдена“ от други сайтове за фалшиви новини. Това е често срещана практика по света, включително и у нас – например публикациите от ПИК и БЛИЦ веднага се препечатват от сайтове като Petel.bg, DunavMost.com, Flagman.bg и др. Така дори и „подготвени“ читатели биха започнали да се питат дали бялото всъщност наистина не е черно. След няколко месеца предстоят избори, затова и тези мрежи вече работят още по-активно.

Защо прочетохте всичко това?

Дори да имате предвид всичко прочетено досега и да внимавате доста, когато гледате, слушате или четете новини, не е изключено да попаднете в капана на фалшивите новини. Със сигурност списъкът ни не е изчерпателен и ще го разширяваме със следващи публикации в рубриката ни за медийна грамотност. Скоро ще ви разкажем и за явления като Deep Fake, в които се симулират видеоизказвания на световни лидери, които всъщност никога не са се случили. Става наистина трудно. Затова са и нашите усилия в тази посока – за да има повече подготвени читатели, които да ползват по-внимателно медийно съдържание и да не се поддават на фалшивите новини.

Вярваме, че медийната грамотност е важна част от функционалната грамотност на всеки един човек – тема, по която „Аз чета“ работи близо 15 години. Затова ще се радваме да подпомогнете усилията ни, като подкрепите нашия „Проект 48“ – вижте как на този линк.