Миналото лято прочетох няколко чудни книги, осмислянето на които ми даде страхотни идеи, после успешно реализирани. Книгата, която ще ви представя сега, съм я чел доста по-скоро, но вътре ми стана ясно защо точно тези идеи, събирани по време на почивка и в среда с много и разнообразни хора, успяха да се случат, а много други, трупани в стресова обстановка, не успяха да бъдат реализирани. „Как се раждат добрите идеи“ на Стивън Джонсън дава много, ама много ключове да разберете кога, как и защо идеите ви могат да се превърнат в златна мина. Да видим…

Джонсън изследва много. Разказва за това що е креативност, какво общо с нея има средата, къде креативността може да вирее и къде – не, защо някои идеи, макар и не по-малко гениални от други, не успяват да станат мегагигауспешни, докато други, наглед прости, променят света.

Говори за това защо в космополитността на големия град с множеството му „течни мрежи“ от разнообразни умове вероятността да се роди една велика идея е много по-голяма, отколкото в скучното ежедневие на малкото населено място (зависимостта може да бъде изчислена и е нещо като геометрична прогресия). Става въпрос и за нуждата от „креативната разходка“, където мислите да текат в движение и да попиват всяка нишка от променящата се околна среда.

И едно от най-важните за мен неща – когато добрите идеи се раждат по странно, но щастливо стечение на обстоятелствата, наречено „серендипност“ (и страхотен филм с Джон Кюсак със същото заглавие – ‘Serendipity’, който ме отдели от книгата за два часа) и обречено да ни разкрие велики неща, които да променят живота на планетата. Просто ей-така, по случайност, но следствие от десетки неосъществени по-рано идеи. Няма нищо лошо в това, нали?

Вижте само как завършва тази книга и ще разберете защо трябва да я прочетете цялата:

„Излез на разходка; раждай идеи, записвай си всичко, но не подреждай записките си; вярвай на интуицията си; прави генеративни грешки; намери си разнообразни хобита; ходи често по кафенетата и други течни мрежи; следвай връзките; остави другите да строят върху идеите ти; заемай, рециклирай, преоткривай. Построй обрасъл бряг.“

Що се отнася до почивките за четене, в книгата си Стивън Джонсън споменава как Бил Гейтс на младини си е взимал „читателски“ ваканции, посветени само на книги, които да го вдъхновяват и след което е опитвал да прави вълшебни неща с компютърния бизнес. Така че вече е ясно какво ще правим всички това лято!