„В обществото ни съществува много мощен мит за мъжа или жената, които са преуспели сами. Но нека бъдем честни. Няма такова нещо. Успехът изисква помощ – и обикновено тя трябва да е много. Невъзможно е да отхвърлим влиянието на социалното ни обкръжение”. Това пише консултантът по развитие на лидерски умения Майкъл Хаят в своята книга „Твоята най-силна година” (изд. „Intense“), където дава 5 стъпки, с които читателите да постигат целите си по-бързо и лесно. Той дава десетки примери и насоки за това как да бъдат поставяни целите, как да бъде проследяван напредъка и как да се ползва помощ, когато е нужно. Главата „По-добре да пътешестваме с приятели” показва именно защо е нужно да имаме верни спътници в преследването на нашите цели, а в този откъс можете да прочетете как приятелството с К. С. Луис помага на Дж. Р. Р. Толкин да завърши „Властелинът на пръстените”.
След изненадващия успех на „Хобитът” – детско-юношеският роман на Дж. Р. Р. Толкин, през есента на 1937 г. издателят му го моли да напише продължение. „Читателите – пише той, – ще настояват да чуят от вас повече за хобитите!” Отначало Толкин не планирал да пише продължение на историята. „Леко разтревожен съм – отговаря той. – Не ми идва наум нищо повече, което да кажа за хобитите.” Въпросът е можело да приключи така, но това не се случило. Толкин споменал, че е писал още за Средната земя, измисленият свят, в който се развиват събитията в „Хобитът”. Той предлага на издателя си да прочете написаното, макар в него да липсва главният герой.
„По-скоро имах нужда да чуя някакво мнение, различно от това на господин К. С. Луис и децата ми, дали текстът ми има някаква стойност сам по себе си… а не като част от хобитите.”
Механизмът в ума на Толкин се задвижва. В продължение на почти две десетилетия той е принуден да скалъпва безинтересни допълнителни писателски проекти, за да свързва двата края. Но сега, макар да е не е имал реални планове за продължаване на историята, той си представя как би могъл да се справи.
„Трябва да призная, че писмото Ви събуди у мен слаба надежда – продължава той. – Започвам да се чудя дали дългът [нуждата му от пари в брой] и желанието [страстта му към истории, които обича] не биха могли (вероятно) в бъдеще да са в по-тясно сътрудничество.”
Можете да го чуете и перефразирано: ето го най-сетне големият му шанс да разкаже историите, които обича, и едновременно с това да подобри финансовото положение на семейството си. Толкин е знаел, че това е възможност, която може да промени живота му. Всичко, което е трябвало да направи, било да напише още един роман – за предпочитане с по-голям брой хобити. Лесно е, нали? Да, на пръв поглед изглежда така. До Коледа той приключва първата глава от продължението. Настъпил е педала! Ала след това животът го изненадва.
Сякаш едно след друго му се струпват лични затруднения, професионални задължения и здравословни проблеми, които го възпрепятстват да продължи да напредва. На няколко пъти изоставя работата по книгата си. „Нямах представа какво да я правя”, признава той. Четейки писмата му, можете да забележите познато зигзагообразно движение. Той лъкатуши напред-назад между увереността от близостта до края и изчерпването на вдъхновението и енергията му, за да завърши започнатото. В един момент Толкин казва, че „насладата от работата” се е „превърнала в кошмар”.
Нарекох това лъкатушене познато, защото всички сме преживели нещо подобно, когато сме се впускали в преследване на важни цели. Мотивацията и увереността ни се разлюляват като морски вълни. И така, как Толкин преодолява затрудненията и обезсърчението, за да успее да завърши „Властелинът на пръстените”, една от най-продаваните книги изобщо?
Отговорът ни връща към самото начало, при приятеля на Толкин, К.С. Луис. По време на няколко критични моменти, когато Толкин се е отказвал, Луис го насърчавал да продължи работата си по проекта. „Благодарение единствено на подкрепата и приятелството му успях да постоянствам в борбата си до края”, казва Толкин през 1954 г., когато започват да се отпечатват първите му интервюта. Почти десетилетие по-късно той все още отдава дължимото на Луис:
„Невъзвръщаемият ми дълг към Луис бе… истинската подкрепа. Дълго време той бе единственият ми читател. Единствено от него получих представа, че моят „материал” може да бъде нещо повече от хоби. Ала заради интереса и несекващата му жажда за още повече аз никога няма да доведа до край „Властелинът на пръстените”.
Толкин е имал огромна цел, която никога е нямало да прозре без помощта на приятеля си К. С. Луис. Независимо дали ни харесва, или не, и ние сме в същата позиция.
Майкъл Хаят е основател и главен изпълнителен директор на Michael Hyatt & Company, компания за развитие на лидерски умения, посветила усилията си да помага на амбициозни хора да извоюват победи в работата си и да успеят в живота. Като бивш председател на съвета на директорите в Thomas Nelson Publishers, той е автор на бестселъра на USA Today Living Forward (написан в съавторство с Даниел Харкави) и на бестселъра на New York Times – Platform: Get Noticed in a Noisy World. Блогът му, MichaelHyatt.com, попада в класацията на Google сред първите 0.5 % от всички блогове с повече от един милион преглеждания на страници месечно и е отразяван в публикации на The Wall Street Journal, Forbes, Fast Company, Inc. и Entrepreneur.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
