Най-популярната книга в избора на университети и колежи за летни четива на студентите е “Безсмъртната Хенриета Лакс” на журналистката Ребека Склут. Това сочи излезлият наскоро годишен доклад Beach Books 2012-2013 на Националната асоциация на учените (NAS). Изследването за академичната 2012-2013 година обхваща общите програми за четене на 309 американски колежи и университети, както и 190 книги, информират от официалния сайт на организацията.
Националната асоциация на учените (NAS) започва своите изследвания върху общите програми за четене през 2010 г., за да установи какви книги се избират, колко и какви видове учебни заведения имат подобни програми, и по какъв начин са интегрирани в академичния живот.
Общите програми за четене са практика на американски университети и колежи, които целят да стимулират интелектуалното взаимодействие между преподаватели и първокурсници от всички специалности. Всяка година повечето от американските университети обявяват своя избор за книга, която новоприетите студенти трябва да прочетат преди началото на годината. Тя е предвидена предимно за първокурсници.
Програмите са добър барометър за това върху какво точно акцентират различните университети, какво за тях е стойностно и кои са техните приоритети. Обикновено програмите дават широка насоченост върху една тема, която тема се дискутира между студенти и преподаватели в рамките и извън рамките на университета. Често това е тема по книга, чрез която колежи и университети експлицитно представят ценностите на институциите, посочват в доклада Beach Books: 2012-2013.
Резултатите от изследването за последната академична година установяват 4 тенденции в избора на книги от университети и колежи:
- 97% от колежите и университетите избират книги, публикувани не по-рано от 1990 г. Това е най-открояващата се тенденция. Най-често са избирани книги, публикувани през 2009, 2010 и 2011 година. Единствено 9 книги, публикувани преди 1990г. са избрани от осем колежа. Това са: „Антигона“ (Софокъл, 441 пр. Хр.), „Крал Лир“ (Шекспир, 1608), „Франкенщайн“ (Мери Шели, 1818), „Обществен враг“ (Ибсен, 1882), „Животът пред теб“ (Ромен Гари, 1975), „Bartleby, the Scrivener“ (1855), „A Canticle for Leibowitz“ (1959), „To Engineer is Human“ (1985), „In the Time of the Butterflies“ (1987). Първите пет от тях са преведени и на български език.
- Втората открояваща се тенденция е изборът на 31 институции с “Безсмъртната Хенриета Лакс” на Ребека Склут. Биографичната книга проследява живота на чернокожата Хенриета Лакс, която умира от рак поради грешно поставена диагноза. Случаят й се оказва особено важен за науката и медицината, които “обезсмъртяват” нейни клетки за медицинските си изследвания.
Втората най-посочвана книга, от 18 институции, е “The Other Wes Moore: One Name, Two Fates”
- Книгите на политическа тематика са се умножили. Социална справедливост, устойчивост, разнообразие и икономическа справедливост – това са 4те основни теми, които се открояват. Те играят важна роля в съвременната прогресивна идеология и въпреки че, по принцип, книгите могат да се разглеждат не-идеологически, тези, които са в програмите за четене обикновено имат точно тази цел.
- Важен показател от изследването се оказва и факта, че от 190 заглавия в класацията само 5 биха могли да спаднат в графата “класики”. Това са и книгите изключение, издадени преди 1990г. – „Антигона“, „Крал Лир“, „Обществен враг“, „Франкенщайн“ и „Bartleby, the Scrivener“.
Изследователите от NAS поставят много важен въпрос, а именно: Защо американската образователна система отделя толкова малко внимание на книги, които традиционно са най-четене сред образованите хора? Според тях проблемът е, че колежите отказват да предоставят реални интелектуални предизвикателства към своите студенти. Действително класическите романи са по-сложни за възприемане в сравнение с нехудожествената литература, тъй като те изискват от читателя да постави себе си в различна епоха от своята. Една от причините, поради които колежи се плашат от възлагането на малко по-взискателни творби е, че те самите признават за значителния брой “неподготвени” студенти, които от своя страна могат да понижат нивото на разбиране на целия клас. По повод проучването на NAS един журналист се пита: “Къде е балансът между високите стандарти и реализма?”
Какво липсва в Общите програми за четене?
Проучването на NAS не само представя най-популярните книги сред програмите за четене, но и тези, които липсват. Според данните напълно липсват класици на историята, (авто)биографии и речи на американски политически лидери. Университети не включват произведения на философи като Платон и Аристотел; класици на Просвещението като Хобс, Лок, Русо и други; сред писателите от епохата на Възраждането е включен единсвено Шекспир с неговия “Крал Лир”; сред признати майстори на американската литература като Емерсон, Уитман, Фитцджералд, Хемингуей, Фокнър и други, единствено Херман Мелвин е избран с един негов разказ; не присъстват и класически произведения на християнската мисъл (Аквински, Августин, Паскал, Библията), както и научно-популярни класици като Бейкън, Галилей, Дарвин и Айнщайн.
От съвременните поредици бестселъри единствено „Игрите на глада“ присъстват в програмите за четене.
Вижте пълния доклад Beach Books 2012-2013 на Националната асоциация на учените (NAS)
