„Какво искат жените?“ (изд. „Colibri“) е амбициозен проект на журналиста Даниел Бергнър, който събира на едно място редица интересни, провокиращи размисъл и различни от общоприетото теории за женското сексуално желание.
Книгата на Бергнър се изправя срещу традиционните представи за женския ерос, като се позовава на резултатите от редица изследвания и проучвания, целящи да докажат истината отвъд културата, социума, предразсъдъците и самовнушенията.
Някои от достигнатите изводи са: женското либидо е „по-всеядно“ от мъжкото; моногамията не възбужда жените, тя е основният страстоубиец; жените са жертви на самозаблудите и самовнушенията си по отношение на своите собствени желания; жените имат увредена самооценка; женският хормонален баланс е огромна и твърде сложна (дори в XXI век!) загадка, която прави невъзможно създаването на медикамент, който да повишава възбудата при дамите.
Специалистите в областта на женското либидо са малко на брой, а трудът им в повечето случаи е неглижиран, но стремежът им е да достигнат „до първичната, „оголена“ женска същност – един фундаментален набор от откровения за секса, които всъщност са неговата сърцевина“, за да дадат научно обосновани отговори на въпроса
Какви са механизмите на женското сексуално желание?
Женското сексуално желание е енергия, потискана и недооценена дори в наши дни, когато сексът е навсякъде и ни се струва, че всички задръжки са паднали. Силата на женското желание не би могла „да се прояви, развихри и съхрани при наличието на емоционална близост и безопасност“, а нали още от най-ранна възраст момичетата са научавани да вярват, че тяхното щастие зависи от чувството за сигурност и емоционална свързаност? Логичен е и следващият въпрос въпрос:
Кой определя какви сме – нашите гени или възпитанието, което получаваме?
Природата ли греши, или обществото? Приучават ли се момичетата и жените да поддържат определена дистанция между психиката и физиката си?
Неудовлетвореността от сексуалните преживявания твърде дълго е недооценявана като проблем, но вероятно последиците от потисканата сексуална енергия са много по-сериозни, отколкото бихме искали да си признаем. Как човек би могъл да постигне някаква хармония в собствения си свят, ако всекидневно живее в самоотричане? Ако постоянно и подсъзнателно крие истината за себе си?
Под защитата на анонимността дамите успяват до някаква степен, най-вече издавани от телата си, да бъдат честни и се противопоставят на общоприетата представа за женската сексуалност. Накратко: емоционална обвързаност, регламентирана интимност и усещане за сигурност не ги възбуждат!
Оттук следва и обяснението за намаляването на желанието и постепенното спиране на секса в брачната двойка на 90 процента от анкетираните.
Отговорът на въпроса защо сме такива, каквито сме, разбира се, не е семпъл и еднозначен. Може би неговото търсене би отворило врата, която да отвори друга врата, която след себе си да разкрие дълъг коридор… Но спокойното задаване на въпроса и търсенето на честен отговор, е пътят на разбиране и помиряване със собствената ни природа.
