Обичам да влизам в книжарниците, просто ей така, и да прекарвам часове сред рафтовете с купища книги. Без да търся определено заглавие, чакам нещо да ме грабне и да се прибера вкъщи с поредното книжно съкровище. Именно в това е най-голямото удоволствие, тръпката на откривателството.
Точно така попаднах на „Какво забрави Алис“ (изд. „Хермес“) на Лиан Мориарти. Първо ме привлече корицата. Много женствена и определено навяваща асоциации за романтика и лавандулови поля. Зачетох се в анотацията на задната корица и сюжетът ми допадна. Какво ще правиш, ако забравиш последните 10 години от живота си? На Алис й предстои да разбере и да си отговори на този въпрос.
След едно падане във фитнеса тя се събужда и последното, което си спомня, е, че е на 29 години, очакваща с трепет първото си дете. Щастливо омъжена за Ник, с когото тъкмо са купили къщата на мечтите си и която ремонтират. Звучи като краят на съвременна приказка „…и заживели щастливо“. Но, за разлика от приказките, животът си има продължение, което се оказва доста по-различно.
Десет години по-късно Алис се развежда с Ник, най-добрата й приятелка вече не е такава, сестра й Елизабет е станала нещастен и затворен човек и между двете се е настанила отчужденост. По-старото й Аз живее 
напрегнат и стресов живот. О, да, сега е слаба и носи страхотни дрехи, но май това не я е направило щастлива. Това установява по-младото Аз на Алис, което няма нищо общо с по-възрастното й Аз.
„Какво забрави Алис“ не е класически чиклит и ако очаквате сладко розови балони за първи срещи и изгарящи целувки, то книгата не е за вас. Лиан Мориарти разказва история за това какво се случва в реалния живот след предполагаемото „…и заживели щастливо“ и колко е важно да цениш постигнатото. Защото знаем, че нищо не е дадено даром и най-ценното изисква усилия, за да продължи да съществува. Историята на Алис ме накара да се замисля за собствения си щастлив край и да си обещая да не забравям какво имам и да не позволявам на времето, проблемите и ежедневието да го разрушат. В крайна сметка, да забравиш понякога е най-хубавото нещо, което може да ти се случи.
Ревюто е публикувано за първи път на 14.09.2013 г.
Прочетете какво мисли Преслава и за друг роман на Лиан Мориарти – „Тайната на моя съпруг“.
